В капана на времето [bg]

После добави напълно сериозно:

— Дарявам ти живота. Надявам се да го използваш добре.

Мина зад мен и освободи ръцете ми. Аз се извърнах яростно и той посочи към момчето, което беше седнало под дъба.

— Може би ще си така добра да се погрижиш за ръката му, преди да си тръгне? — Вече не беше престорено смръщен, беше непроницаем. Очите му бяха притворени и не можех да срещна погледа му.

Отидох при младия англичанин и коленичих до него. Той изглеждаше замаян и ми позволи да прегледам ръката му, макар че сигурно много го болеше.

Разкъсаната горница на роклята все се смъкваше от раменете ми и аз мърморех под нос, докато постоянно я намествах. Костите на предмишницата на момчето бяха леки и ъгловати под кожата, малко по-дебели от моите. Аз превързах и шинирах ръката му със собствената си кърпа.

— Счупването е чисто — казах му. — Опитай да я държиш неподвижно поне две седмици. — Той кимна, без да ме поглежда.

Джейми седеше тихо на един дънер и ни гледаше. Отидох при него задъхана и го зашлевих с всички сили. Плесницата остави бяла следа на бузата му, а очите му се насълзиха, но той не помръдна, нито промени изражението си.

Кинкейд вдигна момчето на крака и го подкара към края на полянката. Щом стигна до дърветата, то спря и се обърна. Не ме поглеждаше, говореше на Джейми:

— Дължа ти живота си — каза официално. — Много бих искал да не беше така, но тъй като ти ми натрапи този дар, ще съм ти в дълг. Надявам се някога да върна дълга си и тогава… — Гласът му затрепери от потисната омраза, изгуби престорената официалност и стана болезнено искрен: —… Ще те убия!

Джейми стана от дънера. Лицето му беше спокойно. Сведе сериозно глава пред отиващия си пленник.

— В такъв случай, сър, надявам да не се видим отново.

Момчето изправи рамене и отвърна сковано на поклона.

— Грей не забравят дълговете си, сър — рече и изчезна в мрака, съпровождан от Кинкейд.

Всички изчакаха стъпките им по шумата да заглъхнат съвсем. Тогава започна смехът, първо тих, сумтящ и носов, после прерасна в колеблив кикот. Набра сила и се понесе по кръга от мъже.

Джейми пристъпи сред тях и ги огледа. Смехът внезапно замря. Той ме погледна и рече рязко:

— Върви в палатката.

Видя изражението ми и стисна китката ми, преди да съм вдигнала ръка.

— Ако ще ме удряш пак, поне да обърна другата буза — рече сухо. — Освен това, мисля, че мога да ти спестя труда. Но те съветвам да идеш в палатката.

Пусна ръката ми и тръгна към огъня, кимна рязко на мъжете, които се събраха неохотно пред него. Очите им изглеждаха огромни заради тъмните сенки по лицата им.

Не разбрах всичко, говореше на странна смесица от келтски и английски, но схванах, че ги разпитва — така тихо и спокойно, че се бяха вкаменили пред него — кой е бил на пост тази нощ.