В капана на времето [bg]

Макар и изречено като шега, индивидуалното отстраняване наистина беше единственият начин да се отървеш от въшките. Аз решех косата си с много ситен гребен сутрин и вечер и я миех с бял равнец, щом спирахме някъде до вода, и засега бях избегнала сериозно заразяване. Но съзнавах, че няма да ми се размине, ако Джейми се напълни с въшки, затова прилагах същото лечение и на него, когато успеех да го накарам да седи кротко.

— Маймуните го правят постоянно — отбелязах аз, докато внимателно вадех осилите от червената му грива. — Но мисля, че те ядат плодовете на труда си.

— Ами не се стеснявай, сасенак, хапни си — отвърна той. Сви леко рамене от удоволствие, докато гребенът минаваше през гъстите лъскави кичури. Огънят изпълваше ръцете ми с каскади от искри и златни петна. — Хм… Не съм вярвал, че е толкова хубаво да има кой да ти реши косата.

— Почакай да минем нататък — казах аз и го сръчках. — Макар че се изкушавам да последвам съвета на Мърто.

— Докоснеш ли чепа ми с пламнала пръчка, ще получиш същото — заплаши ме той. — Какви били оскубаните дами според Луиз дьо ла Тур?

— Еротични. — Наведох се напред и захапах леко ухото му.

— Мммм…

— Е, вкусове всякакви. Chacun a son gout.[4]

- Глупав френски израз.

— Нима не е така?

Прекъсна ни силно ръмжене. Оставих гребена и се вгледах внимателно в тъмните дървета.

— Или има мечки, или… а ти защо не яде?

— Бях зает с конете — отвърна той. — Едно пони си беше сцепило копитото и трябваше да го наложа с лечебна трева. А и не ми се яде, като приказваш за ядене на въшки.

— Каква трева сложи на копитото? — попитах аз.

— Най-различни; понякога помага прясна фъшкия. Аз сложих сдъвкани листа от глушина, смесени с мед.

Самарите ни бяха оставени до нашия огън, близо до малката поляна, където мъжете бяха вдигнали палатката ми. Макар да исках да спя под звездите като тях, все пак бях благодарна за усамотението, което ми осигуряваше тя. А както Мърто изтъкна с обичайната си прямота, когато му благодарих за помощта, палатката не била само за мое удобство.

— Ако той реши да легне отгоре ти през нощта, така никой няма да му завиди — обясни дребният шотландец и кимна към Джейми, който разговаряше с няколко мъже. — Да не караме момчетата да мислят за неща, дето не могат да ги имат тук.

— Ясно — отвърнах малко рязко. — Много предвидливо от твоя страна.

Една от редките му усмивки изви тънките устни.

Порових из дисагите и намерих малко сирене и ябълки. Дадох ги на Джейми, който ги огледа със съмнение.