Лебедова песен [bg]

— Да, пръкнаха се много такива в гората. Ако се сблъскаш с тях, смъртта ти е в кърпа вързана. — Тя погледна към къщата и отново се обърна към Ръсти. Той издаде тих стон и разкри ужасната рана на лицето си. Жената въздъхна през стиснати зъби. — Вкарайте го вътре.

— Можеш ли да му помогнеш?

— Ще разберем. — Тя тръгна към бараката и по пътя се обърна, за да каже: — Аз съм шивачка. Добра съм с иглата и конеца. Доведете го.

Къщата беше също толкова мрачна вътре, колкото и отвън, но жената разполагаше с две газени лампи и с разпънати цветни платове на стените. В средата на предната стая имаше правена печка, събрана от частите на пералня, хладилник и някакво превозно средство — кола или пикап. Зад решетката от автомобилен радиатор горяха няколко цепеници дърво, които осигуряваха топлина в радиус от не повече от метър. Димът излизаше през изведена в покрива фуния, която създаваше жълта мъгла вътре. Мебелите на жената — маса и два стола — бяха сковани от грубо отрязан, прояден от дървояди чамов материал. Прозорците бяха покрити със стари вестници, а вятърът свиреше през цепнатините в стените. На чамовата маса бяха оставени парчета плат, ножица, игла и подобни, както и кош, в който бяха нахвърлени всякакви парчета плат в различни цветове и шарки.

— Не е много — каза домакинята и сви рамене, — но е повече, отколкото имат другите. Доведи го тук. — Тя посочи на Джош към друга, по-малка стая, където имаше пружинено легло и натъпкан с вестници и парцали матрак. На пода до леглото бяха оставени парцали, малка възглавница от кръпки и малко одеяло, с които, помисли си Джош, спеше детето. В стаята нямаше прозорци, а за осигуряването на светлината се грижеше една газена лампа с метална пластина зад нея, която да отразява пламъка. На стената висеше картина на черен Исус на хълм, заобиколен от овце. — Сложи го да легне — нареди жената. — Не на легло то ми, глупако. На пода.

Джош остави Ръсти на земята и внимателно сложи главата му на възглавницата от кръпки.

— Свали му якето и пуловера, за да видя дали му е останало някакво месо на ръката.

Гигантът изпълни нареждането, а Суон стоеше на прага на вратата с наклонена на една страна глава, за да може да вижда. Малкото момче беше застанало от другата страна на стаята и се взираше в момичето.

Жената взе газената лампа и я сложи на пода до Ръсти. Изсвири тихичко.

— Остърган е до кокал. Арън, донеси другите лампи тук. Ще ми трябват също дългата костна игла, кълбото корда и остри ножици. Побързай!

— Да, мамо — отвърна момчето и мина като стрела покрай Суон.

— Как се казва приятелят ти?

— Ръсти.

— Ранен е лошо. Не знам дали ще мога да го закърпя, но ще дам всичко от себе си. Не разполагам с нищо друго освен разтопен сняг, с което да почистя раните, а определено не искаш тази гадост в отворена… — Жената млъкна и погледна петнистите ръце на Джош, който си свали ръкавиците. — Черен или бял си?