Лебедова песен [bg]

Ръсти също спря. Долната част на лицето му под каубойската шапка беше скрито от вълнен шал.

— Хей! Защо спираме?

Суон се заслуша в лая на Убиец. Звукът се носеше зад завоя отпред. Муле затропа на място, вдигна глава, за да подуши въздуха и изцвили силно. „Още едно предупреждение“, помисли си момичето. Муле надушваше същата опасност като Убиец. Тя наклони глава, за да види пътя. Всичко изглеждаше наред, но гледката пред нея се размазваше и се изясняваше. Знаеше, че зрението на единственото останало ѝ око бързо се разваляше.

— Какво има? — попита Джош.

— Не знам. Но на Убиец не му харесва.

— Може би зад този завой се намира градът! — каза Ръсти. — Ще избързам напред, за да проверя! — Ръцете му бяха прибрани в джобовете на палтото му. Той тръгна към завоя. Кучето продължаваше френетично да лае.

— Ръсти! Почакай! — провикна се Суон, но гласът ѝ беше толкова завален, че фокусникът не я разбра и продължи напред с бодра крачка.

Джош се сети, че Ръсти не носи оръжие, а нямаха представа какво се криеше зад завоя.

— Ръсти! — извика и той, но другият мъж вече беше стигнал до извивката в пътя. — О, мамка му! — Гигантът отвори вратата на палатката, бръкна в кутията за обувки, където държаха .38-калибровия, и набързо го зареди. Чуваше как джаф-джаф-джафкането на Убиец ехтеше в гората. Само след секунди Ръсти щеше да се сблъска с онова, което беше видяло кучето.

Фокусникът зави и пред него се появиха още от пътя и гората. Убиец стоеше в средата на пътя, на около тридесет метра отпред, и лаеше силно по нещо вдясно. Козината му беше настръхнала.

— Какво, по дяволите, те е захапало за задника? — попита Ръсти. Кучето се спусна в краката му и едва не го събори. — Шантаво, глупаво псе! — Той се наведе да вдигне териера… и тогава усети миризмата.

Тя беше остра и неприятна.

Веднага я разпозна. Това беше тежката воня на диво животно.

Разнесе се опъващ нервите писък, почти до ухото му, и една сива форма изскочи от гората. Ръсти не видя какво беше, но прикри с ръка очите си, за да ги предпази. Животното се удари в рамото му и за момент фокусникът се почувства като оплетен в кабели и бодли. Залитна назад и се опита да извика, но в дробовете му не беше останал въздух. Шапката му, опръскана в кръв, се килна на една страна и той падна на колене.

Виеше му се свят, но поне видя какво го нападна.

На около два метра от него беше приклекнал с извит в дъга гръб червен рис с размерите на теле. Извадените нокти на животното приличаха на извити ками, но онова, което шокира Ръсти, бяха двете му глави.

Онази със зелените очи изпищя с остър като бръснарски ножчета върху стъкло писък, а другата оголи зъби и изсъска като радиатор, който беше на път да се взриви.

Ръсти се опита да изпълзи надалеч, но тялото му отказа да се подчини. Нещо не беше наред с дясната му ръка, а по дясната страна на лицето му се стичаше кръв. „Кървя! — помисли си той. — Кървя лошо! О, Господи, аз…“