Лебедова песен [bg]

Ръсти чу собствения си писък, докато чудовището го връхлиташе, но на по-малко от метър от него то потрепери и краката му го предадоха. Рисът падна на пътя и живата му глава захапа въздуха.

Ръсти изпълзя настрани от животното и мигом го налегна ужасна слабост. Остана да лежи, докато Джош не отиде при него.

Гигантът коленичи до спътника си и видя, че дясната част на лицето му е одрана от косата до челюстта, а в скъсания ръкав на дясното му рамо имаше разкъсана плът.

— Май ще гушна букета, Джош. — Ръсти се усмихна вяло. — О, как ще го гушна само, нали?

— Дръж се. — Гигантът пъхна револвера под мишница, вдигна спътника си от земята и го преметна през рамо. Суон вървеше към тях, опитваше се да бяга, но не можеше да пази равновесие от тежестта на главата си. На няколко метра от тях мутиралият рис щракна със зъби като челюстите на стоманен капан. Тялото му се разтресе и очите му побеляха като големи топчета за игра. Джош мина покрай чудовището и отиде при Убиец. Розовият език на териера се появи от кървавата му уста и облиза ботуша на гиганта.

— Какво се случи? — попита шокирано Суон. — Какво стана?

Убиец се опита да стане на четирите си крака, когато чу гласа на момичето, но тялото му не му се подчиняваше. Главата му увисна и той падна отново на една страна. Гигантът забеляза, че животът беше започнал да се изцежда от очите му.

— Джош? — провикна се Суон. Тя беше вдигнала ръце напред, защото почти не виждаше къде ходи. — Отговори ми, мътните го взели!

Убиец въздъхна за последно и си отиде.

Джош пристъпи между Суон и кучето.

— Ръсти беше ранен — отговори той. — От червен рис. Трябва бързо да го отведем в града! — Хвана едната ѝ ръка и я дръпна, преди да е видяла мъртвия териер.

Джош нежно положи Ръсти в каруцата и го зави с червеното одеяло. Спътникът му трепереше и беше в полусъзнание. След това нареди на Суон да стои при него, след което отиде отпред и хвана юздите на Муле.

— Дий! — изкрещя той. Старият кон се изненада от командата и усети необичайна тревога в дърпането на юздите. Животното изпръхтя през ноздрите си, от които излезе облаче пара, и тръгна напред с новооткрита сила.

Суон отвори вратата на палатката.

— Къде е Убиец? Не можем просто да го оставим!

Джош още не можеше да се насили да ѝ каже, че териерът е мъртъв.

— Не се тревожи. Той ще намери пътя. — Шибна хълбоците на коня с юздите. — Дий, Муле! Давай, момче!

Каруцата зави зад ъгъла, а тялото на Убиец мина между колелата ѝ. Муле хвърляше сняг зад копитата си, докато бягаше към Мерис Рест.