Лебедова песен [bg]

Автор: МакКаммон Роберт Рик
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-01-0493-3
Переводчик: Коста Сивов
Жанр: Пост-апокалипсис

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли

Перейти на страницу:

— Хей! — провикна се Джош. — Някой да ни помогне!

Няколко кльощави деца в дрипави палта излязоха от алеите, за да видят какво става.

— Има ли лекар наоколо? — попита гигантът, но хлапетата отново се скриха. Вратата на близката барака се отвори и едно брадато лице надникна предпазливо през нея. — Трябва ни лекар! — примоли се Джош. Брадатият поклати глава и затвори вратата.

Гигантът насочи Муле към вътрешността на този беден град и продължи да вика за лекар. Още няколко души отвориха врати и го проследиха с поглед, но никой не му предложи помощ. Малко по-нататък една глутница кучета, която разкъсваше останките на някакво животно в калта, заръмжа и залая срещу Муле, но конят запази спокойствие. На прага на една врата се появи мършавата фигура на дрипав старец, чието лице беше осеяно с червени келоиди.

— Нямаме място! Нямаме храна! Не искаме непознати! — занарежда той и удари каруцата с една крива пръчка. Дъртакът продължи да мърмори дори когато го отминаха.

Джош беше виждал много подобни окаяни градове, но този беше най-зле. Хрумна му, че това е селище от непознати, на които не им пука кой ще живее и кой ще умре в съседната барака. Наоколо беше налегнало неприятното усещане за поражение и фатална депресия и дори въздухът вонеше на разложение. Ако Ръсти не беше толкова лошо ранен, щяха да подминат тази язва, наречена Мерис Рест, и щяха да продължат към място, на което въздухът миришеше по-добре. Една фигура с деформирана глава се клатеше отстрани на пътя и Джош разпозна същото заболяване, от което страдаха двамата със Суон. Повика човека, но какъвто и да беше — мъж или жена — той се обърна и побягна към една алея, където се скри. След няколко метра се натъкнаха на гол труп, чиито зъби бяха лъснали в усмивка, вероятно от радост, че се беше отървал от всичко това. Няколко кучета душеха около него, но все още не бяха започнали своя пир.

И в следващия миг Муле спря, сякаш се беше натъкнал на тухлена стена, изцвили пронизително и едва не тръгна назад.

— Уха! По-спокойно! — изкрещя Джош и се наложи да дръпне юздите на животното, за да го укроти.

Забеляза, че на пътя пред тях имаше някого. Фигурата беше облечена в избеляло дънково яке, с червена шапка и седеше в червена детска вагонетка. Нямаше крака — панталоните бяха навити и празни под бедрата.

— Хей! — провикна се Джош. — Има ли лекар в града?

Лицето бавно се обърна към него. То принадлежеше на мъж с рехава светлокестенява брада и мътни, измъчени очи.

— Трябва ни лекар! — продължи Джош. — Можеш ли да ни помогнеш? — Стори му се, че мъжът се усмихна, но не беше сигурен. Онзи отвърна:

— Добре дошли!

— Лекар! Не ме ли разбираш?

— Добре дошли! — повтори сакатият и се засмя. На Джош му стана ясно, че не е с всичкия си.

Онзи се протегна, заби ръце в калта и започна да засилва вагонетката си по пътя.

— Добре дошли! — изкрещя той и зави в една от алеите.

Джош потрепери, и то не само заради студа. Очите на този човек… те бяха най-ужасните очи, в които беше поглеждал. Муле се успокои и продължи напред.

Гигантът отново се развика за помощ. От време на време се подаваше някое лице, но бързо се прибираше.

„Ръсти ще умре — изплаши се той. — Ще кърви до смърт и нито едно копеле в тази адска дупка няма да си мръдне пръста, за да му помогне!“

Над пътя се носеше жълт дим, а колелата на каруцата минаваха през локви от човешки фекалии.

— Някой да ни помогне! — Джош започваше да преграква. — Моля ви… за бога… някой да ни помогне!

— Божичко! Какво си се развикал?

Гигантът се стресна и погледна по посока на гласа. На прага на една от разнебитените бараки стоеше чернокожа жена с дълга посивяла коса. Носеше палто, което беше ушито от стотици различни парчета плат.

— Трябва да намеря лекар! Можеш ли да ми помогнеш?

— Какво ти има? — Очите ѝ, които бяха с цвят на медни пенита, се присвиха. — Тиф? Дизентерия?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?