Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сърца за изгаряне [bg]
Сърца за изгаряне [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сърца за изгаряне [bg]

Электронная книга - «Сърца за изгаряне [bg]». Краткое содержание книги:

Момче се запознава с момиче на едно гробище. Хора в бяло откарват момичето с бял джип. Момчето вижда момичето на същата скамейка в същото гробище година по-късно. Случайност? Обреченост? Съдба? След трагичната смърт на родителите си Джак Тач живее с леля си Джо. Един ден (по-точно — на 8-ми август), когато двамата с лелята са на гробището, Джак вижда тъмнокосо момиче, седнало на скамейка и четящо „Големите надежди“ от Дикенс. То е осемгодишно, казва се Стела и след минути изчезва, ала хлапакът вече е в плен на мистерията. Стела отново и отново ще се появява в живота му, и то винаги на същото място и на същата дата. Обгърната с тайнственост, загадъчна, дори малко злокобна — той е обсебен от нея. После… започват да се изникват труповете. Тела на хора, които са обгорени, но дрехите им са непокътнати. Детективите от полицията Брайър и фогел тръгват по следата и се натъкват на странен факт — ден след поредната среща на Джак и Стела винаги се появява овъглен труп. А някъде на тайно място, непознато за света, момче без име, известно само като Обект „Д“ живее в пълна изолация. То носи маска и притежава толкова страховита дарба, че е обречено: онези, които го контролират, никога няма да му позволят да напусне секретната лаборатория. Каква е връзката между Джак и Стела, загадъчните убийства и Обект „Д“? Какви са злите сили, които са зад един чудовищен проект? Хорър, трилър, фантастика — Джонатан Баркър разбърква главозамайващ коктейл от тези жанрове. Резултатът? Роман, който не се вписва в рамките на обичайното.
1 ... 231 232 233 234 235 236 237 238 239 ... 248
Перейти на страницу:

Улових се, че гледам към пистолета на земята и отчаяно жадувам да го грабна и да убия Пикфорд, но знаех, че онова, което той обяви преди малко, ще се окаже истина — всеки, който опиташе да стреля, щеше да забрави как се диша и щеше да се задуши. Колкото и да ми се искаше да го гръмна, нямаше да го сторя и се молех на Господ дано никой от останалите не опитва.

Стела се размърда. Натежалите ѝ клепачи се отвориха.

Дейвид премина през тълпата и се приближи до понтиака. Кимна към мъжа в бяло, застанал до шофьорската врата. Той се пресегна и натисна лостчето за отваряне на багажника.

Капакът на GTO-то се отвори. Дейвид се наведе и зашепна нещо на някой вътре.

Тогава забелязах Латрийс Оливър.

Устата ѝ беше запушена. Превръзката, която някога поддържаше наранената ѝ ръка, бе изчезнала и безжизненият крайник висеше покрай тялото ѝ. Почернялата плът се разпростираше чак до врата и до лицето ѝ. Смъртта бавно, но сигурно пълзеше по цялото ѝ тяло. Дейвид я накара да седне, след това да се измъкне навън. Заедно с още един от хората в бяло я изправиха до колата. По начина, по който стоеше, можех да кажа, че онова, което бе тръгнало от ръката ѝ, си бе проправило път и към крака ѝ.

— Виждаш ли, Джак… когато бях дете, тези чудесни хора от „Чартър“ ме използваха, за да избият участниците в „Проект Прескочикобила“. Така бяха нарекли ваксината, която получиха родителите ни — „Прескочикобила“. Досието е у мен, ако искаш да хвърлиш едно око. Изчетох всяко листче. Веднъж щом възрастните родяха нас, децата, ставаха излишни. На тях им трябвахме ние. Използваха и Стела. Тази жена тук до мен се погрижи. Използваха и двама ни. Че и теб. Баща ти може да ти разкаже доста неща по този въпрос.

Латрийс Оливър му хвърли гневен поглед. Той ѝ се усмихна в отговор.

— Искам да убия тази жена от доста години насам. Но не го направих. Запазих я жива специално за теб, за да може да гледаш. Мисли за нея като за предложение за примирие. Ти, аз, Стела, а сега и Дарби — ние сме версия 2.0, следващото поколение. Трябва да се държим заедно. Латрийс, от друга страна, е част от проблема, част от цялата тази каша. Трябва да си отиде. Разчистих бъркотията в офисите на „Чартър“. Сега е време да заметем и последната част от мръсотията под килима.

Стела опита да се изправи и едва не се строполи на земята. Подадох ѝ ръка и ѝ помогнах да стане на крака. Тя си пое рязко въздух, когато видя Оливър.

Дейвид разтърка слепоочието си с палец.

— Няма да те лъжа, Джак. Възрастните трябва да измрат. Няма друго решение. Не искам да се пръкнат още като нас. Не мога да им го позволя. — Той вдигна поглед. Очите му обходиха десетките хора, които го наблюдаваха. — Стана късно и е време за сън. Мисля, че сега е моментът да действаме, не е ли така?

Придържах Стела през кръста, със свободната си ръка стисках перваза на прозореца. Тежкото ѝ дишане бе единственият звук в малката стая, в която се намирахме.

— Няма ли да излезеш, Джак? Оливър не ти ли стига? Искаш по-сериозен стимул? — Дейвид поклати глава. — Познато ли ти е името Пенелъпи Модлин? Нашият приятел Дюи Хобсън със сигурност я познаваше. — Той кимна към потрошеното, безжизнено тяло на Дюи върху бетона.

Стела закри устата си с ръка:

— Това Дюи ли е?!

Кимнах.

— Баща ти, Ками, Далтън — или беше Проповедника? — всички те, колежанчетата, я познаваха. Доста преди онзи нещастен инцидент през 1992 година тя също забременя и роди. Малко момче, на години колкото теб и мен. Пенелъпи обаче беше леко нестабилна. През повечето време бащата отглеждаше детето. И тогава нещата се сгромолясаха. Предполагам, беше някакъв мелез — тя с ваксина, той без… — Дейвид вдигна ръце. — Не съм сигурен как му се е отразило. Документите в „Чартър“ казваха, че само с един повлиян родител не е демонстрирал никакви специални умения. Бяха го отписали. Обаче със сигурност разбира от бизнес, може пък това да е прихванал, кой знае… Познаваш го много добре — чудя се забелязвал ли си нещо специално в него?

Стела ме погледна.

Свих рамене, нямах представа за кого говори.

Дейвид килна глава и махна с ръка към сградата подобно водещ на телевизионно шоу:

— Би ли бил синът на Пенелъпи Модлин така любезен да заповяда отпред?

Мина почти минута, преди Дънк да излезе от „Пещта на Кери“ и да закуцука, опирайки се на бастуна си, към Дейвид.

Дънк никога не бе споменавал нищо за майка си.

Когато се преместиха в Питсбърг от Чикаго, бяха само двамата с баща си. Много от децата в училище бяха от разбити семейства. Предположих, че ако поиска, сам ще ми разкаже. Но той не го стори.

1 ... 231 232 233 234 235 236 237 238 239 ... 248
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)