Сърца за изгаряне [bg]

Сигурен съм, че Проповедника или някой друг се е опитал да го спре. Можех да си представя как дузина ръце го сграбчват. Но се случи твърде бързо.

Дюи Хобсън полетя отгоре и се приземи в средата на бетонната площадка пред Доменна пещ № 7 със звук, който бе прекалено ужасяващ, за да бъде описан. Десният му крак бе изкривен под невъзможен ъгъл. Пушката все още беше в ръката му. Около спусъка и ръкохватката бе омотана носна кърпа.

Само един от хората в бяло се обърна, за да погледне към него.

Пикфорд.

Дръпнах ръкава на суичъра си надолу, грабнах ругера от земята, прицелих се и дръпнах спусъка. Не успях да задържа пистолета достатъчно дълго, за да стрелям втори път.

Не улучих.

Хората в бяло се размесиха отново. Дейвид се изгуби измежду тях.

— Какво искаш? — изкрещях през прозореца аз.

— Като за начало — да спрете да стреляте по нас — отвърна Дейвид. — Да се отнасяш така с гостите си, е неучтиво. Следващият от вас, който стреля, ще забрави как да диша. Не би ми се искало да съм на негово място. Смъртта от задушаване е доста неприятна.

— Спри да ни избиваш и ние ще спрем да избиваме вас — предложих аз.

Дейвид, където и да се намираше сред тълпата в бяло, отвърна просто:

— Искам Стела.

Хвърлих бърз поглед към нея, сгушила се в ъгъла до краката ми. Отново бе изпаднала в безсъзнание, плувнала в пот и свита на топка.

— Не е тук.

— Ела при мен, Стела — каза Дейвид.

Тя трепна, но не помръдна. Не беше го чула.

— Хайде, Стела, покажи се, където и да си!

Тя не помръдна.

— Оставихме я в Северна Дакота, като слязохме от хидроплана. Казахме ѝ да бяга надалеч от теб. Не ѝ разрешихме да ни каже къде възнамерява да отиде. Знаехме, че ще последваш нас — изкрещях в отговор.

— Тя вече е пет дни назад от графика си, Джак. Няма къде да бяга — каза Дейвид. — Болна е. Умира. Знаеш, че е така. Мога да ѝ помогна. Само че не разполагаме с достатъчно време. Сигурно е толкова зле, че не може да дойде сама? Бас ловя, че е така. Бих могъл да ти кажа да я донесеш, Джак. Мога да ти заповядам да го направиш и ти няма да имаш друг избор, освен да се подчиниш. Само че не искам. Искам да я донесеш тук по собствено желание. Обзалагам се, че в момента е до теб. Сигурно боли ужасно да я гледаш как вехне толкова бързо. Прекрасно момиче, а си отива заради глупост. Ако искаш да спасиш живота ѝ, единственото, което трябва да направиш, е да я доведеш тук, за да мога да ѝ помогна. Да започнем оттам. А щом ѝ помогна, ще ти кажа как възнамерявам да помогна на останалите от вас. Досега разчиствам и почти съм приключил. — Ако е възможно да се каже, че нечий глас засиява, то неговият точно в този момент засия: — О! Почти забравих! Донесох ти подарък!

На десетина метра от мен, в средата на бялата тълпа, Дейвид Пикфорд се пресегна и смъкна качулката си. Огромният червено-бял белег от изгарянето по лявата половина на лицето му заблестя на светлината. Той не се опита да го прикрие.