Сърца за изгаряне [bg]

Очевидно мислите бяха изписани по лицето ми, понеже тя заговори:

— Каза ми да се обадя, когато всички се съберат заедно. — Не искаше да ме погледне. Очите ѝ бяха впити в земята пред краката ѝ. — Дейвид е прав. Няма друг начин да сложим край на всичко. Всички следи от „Чартър“ трябва да изчезнат — следите от програмите им, както и хората, замесени в това. Всичко, което остане, ще прилича на семенце от бурен. Дори да е останало едно-едничко, ще израсте отново и може би дори по-силно от преди. Ние ще бягаме винаги, а те винаги ще са по петите ни. Всичко трябва да бъде прекратено.

— Стела, тези хора са наши приятели, наше семейство.

— Собственият ти баща е стоял до теб и е наблюдавал как се мъчат да те убият. Неведнъж съм ти казвала, че тази жена тук, тези хора ме караха да убивам за тях. Караха и Дейвид да убива. Бяхме просто деца. Откъде можехме да знаем, че не е правилно?

Дейвид се обади тихо:

— Помниш ли какво ти казах, Стела? Онзи ден в килията ми? Какво ти прошепнах?

Стела свали ръкавицата от дясната си ръка и я хвърли в краката си.

— Каза ми, че когато настъпи времето, ще ги избия всички. — Тя свали и лявата ръкавица и я метна до другата. — Господи, Дейвид, колко дълго си мислеше, че мога да чакам?

— Всичко ще свърши съвсем скоро. Тогава двамата ще можем да бъдем заедно — отвърна той.

Тя му се усмихна. Усмивка, която прониза сърцето ми по-болезнено от най-острия кол на света.

— Това е единственото, което съм искала.

Стела мина, олюлявайки се, покрай Латрийс Оливър и коленичи пред Дънк.

— Разкарай се от мен! — изръмжа той.

— Този тук уби приятелката ти Герди, нали, Джак? И собственика на закусвалнята. И всички онези хора вътре. Само за да забогатее. За да си натъпче джобовете. Няма ли да си щастлив да го видиш как умира? Не заслужава ли именно това? — Тя се пресегна и прокара пръст по яката на ризата му, на милиметри от оголената кожа на врата му. — Колко други хора са загинали заради действията му оттогава насетне? Заради отровата, която разпространява? — Тя погледна към мен: — В известен смисъл кръвта им е по твоите ръце, Джак. Защо не го остави да изгори в закусвалнята?

Дънк не помръдваше, парализиран от командите на Дейвид.

— Не бях аз — успя да процеди през зъби, борейки се с проклятието на Пикфорд. — Беше… Алонзо… Никога… аз… не бих…

Дейвид ме погледна и съзря несигурността в очите ми.

— Не му ли вярваш?

— Не знам на какво да вярвам.

— Ако му заповядам да каже истината, ще я каже. Ако искаш, да сключим с теб един джентълменски облог. Ще го накарам да разкрие истината, но ако наистина е виновен, ако те е излъгал, ще умре пръв. Дори ще те оставя ти да го убиеш.

— Няма да убивам никого.

— Но искаш да чуеш истината, нали?

Не отговорих.