Кралят

Неговата Бет се прозя.

– Да. Абсолютно. Но се радвам, че се прибрах по-рано… сънят определено помогна. А и като лежа, ми е по-добре – гърбът ми все още е схванат от обикалянето по магазините.

Опитвайки се да придаде нехайно звучене на гласа си, той попита:

– Кога е следващият ти преглед?

– В петък. Сега вече са веднъж седмично. Защо питаш?

– Без особена причина.

Той се умълча и Бет се сгуши в него, въздъхвайки дълбоко, сякаш се канеше да потъне в дълбок сън. Рот изкара около минута и половина.

– Какво ще кажеш да се обадим на лекарката?

– Да се обадим, в смисъл… чакай малко, имаш предвид още сега?

– Ами да.

Почувства как тя потръпна.

– Но защо?

Да, сякаш можеше да ѝ сервира нещо от рода на: „Защото мъртвата ми майка каза така“.

– Не съм сигурен. Просто… може да те прегледа или нещо такова.

– Рот, не е уместно. Особено като се има предвид, че ми няма нищо. – Рот усети, че си играе с косата му. – Това заради онзи вампир ли е? Който е изгубил жена си и бебето?

– Не е било по време на раждане.

– О. Помислих си, че…

– Вероятно бихме могли просто да ѝ се обадим.

– Няма причина да го правим.

– Какъв е номерът ѝ? – Рот посегна към телефона си. – Ще ѝ се обадя.

– Рот, да не си си изгубил ума?

Мамка му, просто щеше да звънне на „Информация“.

Бет продължи да говори, докато той чакаше някой оператор да вдигне от другата страна.

– Да, ало. В Колдуел, Ню Йорк. Номерът на доктор Сам… как ѝ е фамилията?

– Изгубил си си ума.

– Ще платя за посещението ѝ… не, не говорех на вас – допълни той в слушалката, след което, спомнил си фамилията на лекарката, го издиктува два пъти буква по буква. – Да, свържете ме с кабинета ѝ, ако обичате.

– Рот, това е…

Тъкмо когато от другата страна се разнесе звън, Бет притихна.

– Бет? – повика я той, сбърчил вежди.

– Извинявай. Кръстът ме заболя изведнъж. Знаеш ли какво? Следващия път, когато реша да вървя толкова дълго, ще си сложа обувки за бягане. А сега затвори и…

– Да, здравейте, това е спешен случай. Нужно е доктор Сам да дойде в къщата ни, жена ми е нейна пациентка… трийсет и шеста седмица… Симптоми? Жена ми е бременна. С колко време разполагате?

– Рот? – повика го Бет с тихичко гласче.

– Какво искате да кажете, че не можете…

– Рот.

И тогава той млъкна… и разбра, че майка му е била права. Обърна глава към жена си и попита с ужас:

– Какво?

– Кървя.

* * *

Дефиницията на „ужас“ се променя, когато не става дума единствено за теб. И най-вече, когато си бременна в трийсет и шестата седмица, да усетиш как между краката ти се разлива влага… и то не защото водите ти току-що са изтекли.

В първия миг Бет помисли, че е изгубила контрол над пикочния си мехур, но когато отмести одеялата настрани и се дръпна, видя нещо върху чаршафите.

Никога досега не бе виждала толкова ярка кръв.