Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Пътниците от полет сто и втори бяха натоварени на раздрънкан стар автобус и бяха откарани в хотел „Тадж Махал“ в центъра на града, където Чарли седна на леглото и почти цяла нощ отново се опитва да се свърже с Беки. Накрая чу гласа и, но ги прекъснаха още преди да е успял да и съобщи дори къде се намира. Не се и опита да заспи.
Когато на другата сутрин автобусът ги върна на летището, същият индиец от управата ги чакаше, отново грейнал в усмивка.
- Самолетът ще излети навреме - обеща той.
„Навреме!“, помисли си Чарли - ако не бързаше толкова, сигурно би се засмял.
След един час самолетът все пак излетя. Чарли попита стюардесата кога се очаква да пристигнат на летище „Хийтроу“ в Лондон и тя му отговори, че не се знаело точно, но че сигурно щели да се приземят надвечер в събота.
В събота следобед самолетът отново спря непредвидено на летище „Леонардо да Винчи“ в Рим и този път Чарли най-сетне успя да се свърже по телефона с Беки. Дори не и остави време да говори.
- В Рим съм – каза и, - Стан да дойде да ме вземе от „Хийтроу“. Не знам кога точно ще пристигна, затова да отиде още сега на летището и да ме чака там. Разбра ли?
- Да - потвърди Беки.
- Трябва ми и Бейвърсток, затова, ако е заминал за края на седмицата в провинцията, помоли го да зареже всичко, да се върне в Лондон и да ме чака в кантората си.
- Струваш ми се доста притеснен, скъпи.
Извинявай, но пътуването не е от най-приятните - обясни Чарли.
Стиснал картината под мишница, той реши този път да не пита какво му се е повредило на самолета. Заряза на произвола на съдбата багажа си и се метна на първия самолет за Лондон. След като излетяха, току си поглеждаше часовника. Когато в осем същата вечер пилотът прекоси Ламанша, Чарли се поуспокои, че за четирите часа, оставащи до крайния срок, все ще успеят да подадат иска на Кати - при условие, разбира се, че Беки бе открила Бейвърсток.
Самолетът закръжи над Лондон, Чарли надзърна през малкия илюминатор и се взря в Темза, която се виеше долу като змийче.
След още двайсетина минути пред него на две прави редици блеснаха прожекторите отстрани на пистата, появи се и облаче дим, когато колесникът докосна земята и самолетът се отправи към летището. В осем и двайсет и девет вратите най-после се отвориха.
Чарли грабна картината и хукна към паспортната и митническата проверка.
Не спря, докато не видя телефонен автомат, оказа се обаче, че няма монети, затова помоли телефонистката разговорът да е за сметка на другата страна. След миг го свързаха.
- Беки, вече съм на летище „Хийтроу“. Къде е Бейвърсток?
- Тръгнал е от Тюксбъри към Лондон. Смята, че до девет и половина, най-късно десет ще бъде в кантората.
- Тогава идвам право вкъщи. До четирийсет минути съм при теб.
Той затръшна слушалката, погледна си часовника и видя, че не разполага с време, за да звъни на доктор Аткинс. Изскочи на улицата, където веднага го блъсна леденостуден вятър. Стан го чакаше при автомобила. С годините бившият старшина бе свикнал с припряността на Чарли и без да се съобразява с ограниченията в скоростта, подкара бясно през предградията на Лондон. Въпреки че валеше като из ведро, в девет и шестнайсет вече бяха на Итън Скуеър.
Чарли се зае да обяснява на Беки, която не проронваше и дума, какво е установил в Австралия и вече бе преполовил разказа си, когато Бейвърсток се обади по телефона да съобщи, че е в адвокатската кантора на Хай Холборн. Чарли му благодари, предаде му много поздрави от неговия племенник и се извини, задето му съсипва почивните дни.
- Нищо не сте съсипали, ако новините са добри - отвърна адвокатът.
- Гай Трентам има още едно дете - каза Чарли.
- Знаех си аз, че не ме разкарвате чак от Тюксбъри колкото да ми съобщите резултатите от последните срещи в международния турнир по крикет в Мелбърн - засмя се Бейвърсток. - Син или дъщеря?
- Дъщеря.
- Законна или незаконородена?
- Законна.
- В такъв случай може да подаде иск за наследството, стига той да бъде подписан преди полунощ.
- Лично ли трябва да дойде при вас?
- Такова е изискването в завещанието - натърти адвокатът. - Но ако е още в Австралия, може да отиде и при Тревър Робъртс, дал съм му пълномощно да...
- Не, в Англия е. До полунощ ще я доведа в кантората ви.
- Чудесно. А, между другото, как се казва? - попита другият мъж. - Ще ми се да подготвя книжата.
- Кати Рос - рече Чарли. - Но за повече подробности поговорете с племенника си, аз нямам и миг за губене - добави той и затвори още преди Бейвърсток да е изрекъл и дума.