Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
После хукна към вестибюла - да търси Беки.
- Къде е Кати? - провикна се Чарли към жена си, която стоеше в горния край на стълбите.
- Отиде на концерт в Кралската фестивална зала. Май каза, че на Моцарт. Придружава я някакъв нов ухажор от Сити.
- Добре, да тръгваме! - рече Чарли.
- Да тръгваме ли?
- Да - подвикна той.
После изхвърча навън, но чак когато седна отзад в автомобила, забеляза, че шофьора го няма. Слезе и се завтече към къщата, откъдето Беки тъкмо излизаше.
- Къде е Стан?
- Сигурно вечеря в кухнята.
- Добре - рече Чарли и подаде на жена си ключовете. - Ти карай, а аз ще разказвам.
- Но къде отиваме?
- Във Фестивалната зала.
- Виж ти! - учуди се Беки. - Познавам те от цяла вечност, а не съм и подозирала, че харесваш Моцарт.
Тя седна зад волана, а Чарли притича и също седна отпред при нея. Беки потегли и се сля с вечерния поток от автомобили, докато мъжът и продължаваше да обяснява какво е научил в Австралия и че трябва на всяка цена да открият Кати преди полунощ. Жена му слушаше внимателно и не смееше да го прекъсне. След като прекосиха Уестминстърския мост, Чарли я попита дали има въпроси, но тя продължи да мълчи.
- Нищо ли няма да кажеш? - възкликна накрая мъжът и.
- Да, ще кажа - промълви Беки. - Не бива и с Кати да допускаме същата грешка, която направихме с Даниъл.
- Каква по-точно?
- Да не и казваме цялата истина.
- Не мога да поема такъв риск, докато не съм говорил с доктор Аткинс - отсече Чарли. - Сега обаче е много по-важно да не изпускаме крайния срок и тя да подаде иска за наследството.
- А още по-важно е къде очакваш да спра - рече Беки, когато завиха наляво, излязоха на Белвидир Роуд и се отправиха към входа на Кралската фестивална зала, където имаше знак „Спирането строго забранено“.
- Как къде, точно пред входа - отвърна Чарли, а Беки му се подчини безпрекословно.
Веднага щом автомобилът спря, Чарли изскочи, прекоси на бегом улицата и влезе през остъклената врата.
- Кога свършва концертът? - попита той първия изпречил му се униформен разпоредител.
- В десет и трийсет и пет, господине, но не можете да оставите автомобила отпред.
- А къде е кабинетът на директора?
- На петия етаж. Слизате от асансьора и тръгвате надясно. Втората врата отляво. Но...
- Благодаря - изкрещя Чарли и се завтече към асансьора.
Беки се качи в последния момент.
- Автомобилът ви, господине - подвикна разпоредителят и започна да ръкомаха, но вратата на асансьора се затвори точно под носа му.
На петия етаж Чарли веднага видя вратата с табела „Директор“. Почука и нахълта в помещението, където завари двама мъже в смокинги - слушаха концерта по вътрешната уредба и пушеха. Обърнаха се да видят кой ги прекъсва.
- Добър вечер, сър Чарлс - поздрави по-високият, после стана от стола, угаси цигарата и пристъпи напред. - Приятно ми е, Джаксън. Директор на театъра. Мога ли да ви помогна с нещо?
- Надявам се, господин Джаксън - отвърна Чарли. - Налага се незабавно да изведа от залата една млада дама. Спешно е.
- Знаете ли на кое място е?
- Нямам представа.
Чарли погледна жена си, която само поклати глава.
- Елате с мен - подкани директорът и се отправи към асансьора.
Когато вратата му се отвори, пред тях стоеше разпоредителят.
- Някакви проблеми ли, Рон?
- Този господин си остави автомобила точно пред входа, господин директоре.
- В такъв случай го наглеждай, Рон. - Джаксън натисна копчето за третия етаж и попита Беки: - А как е облечена младата дама?
- Във виненочервена рокля с бяло наметало - отвърна тя на един дъх.
- Чудесно - рече директорът.
Слезе от асансьора и поведе бързо Чарли и Беки към страничния вход на официалната ложа. След като влязоха вътре, Джаксън махна малка картина, на която се виждаше как кралицата открива през 1957 година сградата - отдолу се показа стъкло с огледална повърхност откъм външната страна.
- Държим го от съображения за сигурност, в случай че възникнат неприятности - обясни директорът. После свали от кукичките два театрални бинокъла и ги подаде на Чарли и Беки. - Ако откриете младата дама, някой от разпоредителите ще я изведе. - Джаксън нададе ухо, да чуе какво свири оркестърът. - До края на концерта остават десетина, най-много дванайсет минути. За днес не се предвиждат бисове.
- Ти, Беки, се заеми с партера, а аз ще огледам балкона.
Чарли настрои бинокъла, така че да вижда добре публиката долу.
Двамата с Беки огледаха едно по едно хиляда и деветстотинте места - първо бързо, после по-внимателно. Но не откриха никъде Кати.
- Проверете в ложите отсреща, сър Чарлс - подсказа му директорът.