Лебедова песен [bg]

На него имаше два тънки шипа и личаха местата, на които други три бяха отчупени.

— Сестра, нуждая се от един от тези шипове. Ще го използвам като сонда — каза той. — Можеш ли да го счупиш и да ми го дадеш?

Клошарката се поколеба само една-две секунди и след това шипът вече беше в дланта на лекаря и блестеше в пламенни цветове.

Хю разтвори раната с другата си ръка и пъхна стъклото в алената дупка.

Наложи се да го напъха по-надълбоко и потръпна при мисълта какво можеше да одраска.

— Дръжте го! — предупреди той и изкриви шипа със сантиметър наляво. Сърцето биеше тежко, а тялото преминаваше нов праг на шок. „Побързай! Побързай! — каза си Хю. — Намери копелето и го извади!“ Напъха сондата още по-надълбоко, но не намери куршума.

Въобрази си, че изведнъж стъклото стана топло в ръката му… много топло. Почти горещо.

Минаха още две секунди и вече беше напълно сигурен: сондата се стопляше. Бъки се разтресе, очите му побеляха и той припадна.

От раната излезе струйка пара като въздишка. Хю имаше чувството, че усеща мириса на обгорена тъкан.

— Сестра? Нямам представа… какво се случва, но мисля, че… Сондата докосна нещо твърдо в меките гънки на тъканта, на около сантиметър под лявата коронарна артерия.

— Намерих го! — изграчи лекарят и се съсредоточи в определянето на размера на куршума с върха на сондата. Навсякъде имаше кръв, но не беше яркочервена като артериалната и течеше много бавно. Стъклото в ръката му беше горещо, а миризмата на обгорена плът по-силна. Хю усети, че единственият му крак и долната половина на тялото му замръзваха, но от раната се надигаше пара. Това парче стъкло някак си изсмукваше телесната му температура, увеличаваше я и я изпращаше към раната. Хю почувства сила в ръката си — спокойна, великолепна сила. Тя потече като светкавица, прочисти главата му от страха и изгори мрежите, които шльокавицата беше разпънала. Изведнъж тридесетте му години медицински опит се завърнаха и той отново се почувства млад, силен и безстрашен.

Нямаше представа каква беше тази сила — прилив, създаден от самия живот или от онова, което хората посещаващи църкви наричаха избавление — но отново можеше да вижда. Можеше да извади куршума. Да. Можеше.

Ръцете му вече не трепереха.

Хю осъзна, че трябва да напъха сондата под куршума и да го надигне, за да може да го хване с пръсти. Лявата коронарна артерия и лявата камера бяха близо, много близо. Започна да работи с геометрично прецизни движения.

— Внимателно — предупреди го Сестрата, но знаеше, че няма нужда да го прави. Лицето на лекаря беше над раната и изведнъж изкрещя:

— Повече светлина! — Робин приближи една от свещите.

Куршумът се освободи от заобикалящата го тъкан. Хю чу цвъртене и усети миризмата на обгорени плът и кръв. „Какво, по дяволите…?“, помисли си той, но нямаше време да се разсейва. Стъкленият шип беше много горещ и едва го държеше, но не смееше да го пусне. Имаше чувството, че тялото му е заледено до гърдите.