Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Едрият мъж, който уж бе излязъл, за да събере дърва за огъня, час по час хвърляше поглед през рамо, сякаш искаше да се увери, че никой не го следи. Разбира се, всичките му усилия бяха безсилни срещу обучения от елфите пазител и той така и не усети присъствието му, когато на около две мили от лагера се натъкна на едно джудже, което очевидно го очакваше.
— Сторих каквото поискахте! — чу Елбраян недоволния глас на Юганик. — Предадох ви ги точно там, където обещах.
— Дрън-дрън! — сопна се джуджето. — Каза, че ще ни предадеш пазителя и жената. Изобщо не спомена за други войни, нито пък за гадния кентавър!
— А вие да не сте мислили, че Нощната птица е толкова глупав, че да отиде съвсем сам?
— Млъквай! — кресна джуджето. — Мери си приказките, Юганик! Или искаш Бестесбулзибар лично да се разправи с теб?
Елбраян безмълвно повтори непознатото име и не пропусна да забележи ужаса, изписал се по лицето на Юганик при споменаването му. Младият мъж не знаеше какво създание е това, ала уважението му към непознатия противник и така беше значително.
— Трябва да довършим Нощната птица веднъж завинаги — заяви джуджето. — И то колкото се може по-скоро. Неприятностите, които имаме тук, толкова далеч зад фронтовата линия, не са убегнали от вниманието на господаря и той никак не е доволен.
— Това си е твой проблем, Улг Тик’нарн, не мой! — изръмжа Юганик. — Вече ме използвахте и оставихте в устата ми горчилка, която и цяла река не може да отмие!
Елбраян кимна, доволен, че едрият мъж все пак изпитва някакви угризения за предателството си.
— Приключих с теб и с онзи крилат сатана, Бестесбулзибар! — изплю се Юганик и като се обърна, се накани да си тръгне.
— Ами призрака, който посещава сънищата ти? — лукаво подхвърли джуджето след него. — Духа, който се подчинява сляпо на Бестесбулзибар?
Юганик се закова на място и бавно се обърна.
— Какво ли ще каже Нощната птица, когато разбере за измяната ти? — добави Улг Тик’нарн.
— Имахме сделка! — възкликна едрият мъж.
— Имаме сделка — натърти джуджето. — Ще правиш каквото ти казвам или господарят ми ще изтръгне животеца от жалкото ти тяло бавно и мъчително!
Юганик сведе глава, а по лицето му съвсем ясно се изписа борбата, която се водеше в гърдите му — между съвестта и чувството за самосъхранение.
— Вече няма връщане назад — изсмя се джуджето. — Не можеш да поправиш стореното. Веднъж ни предаде Нощната птица, сега трябва да го сториш отново, защото докато той не падне в ръцете ни, за теб няма да има ни сън, в който духът на Куинтал да не бъде с теб, ни място, където да се скриеш от гнева на всемогъщия Бестесбулзибар!
Напълно слисан, Елбраян слушаше и не можеше да повярва — нима той и малкият му отряд наистина бяха такъв трън в очите на чудовищната армия? Разбира се, името, с което джуджето плашеше Юганик, не му беше убегнало, а това, че могъщият дух очевидно бе пионка в ръцете на Бестесбулзибар, можеше да означава само едно.
— Има една горичка — неохотно започна Юганик. — С формата на диамант.
Това ново предателство извади Елбраян от мислите му и още преди да осъзнае какво прави, той постави стрела в тетивата на Ястребокрилия и се прицели между очите на изменника.
— Тя е по-важна за Нощната птица и от долината с еленовия мъх. Сигурен съм, че за нищо на света няма да ви позволи да припарите там.
Не можеше, просто не можеше да го убие ей така! Каквито и прегрешения да имаше Юганик, младият мъж не беше в състояние да го простреля, без да му даде възможност да се защити, без поне да разбере какви са били заплахите, превърнали го в предател.
Съжаление към паурите обаче не изпитваше, затова светкавично промени ъгъла на оръжието, стисна зъби и опъна тетивата. Стрелата му полетя, безпогрешна както винаги. Или поне така си мислеше. В последния момент, само на метър-два от целта си, стрелата се отклони и се заби в близкото дърво. Миг по-късно Улг Тик’нарн се втурна между дърветата, но преди Юганик да успее да помръдне, Елбраян скочи пред него с Буря в ръка. Джуджето, убеди се бързо пазителят, не представляваше непосредствена заплаха.
Юганик, от друга страна, вече бе извадил огромния си меч и го гледаше неспокойно.
— Чух всичко — проговори Елбраян.
Юганик не отговори, ала тревогата в очите му нарасна и той трескаво се огледа наоколо.
— Не можеш да ме надбягаш — увери го Елбраян. — Не и в гората, не и по това време на нощта.
— Тогава ти ме надбягай — изръмжа едрият мъж. — Откакто за първи път си показа гадната мутра в Дъндалис, единственото, което искам, е да ти видя сметката и ако не се пръждосаш оттук още сега, възнамерявам най-сетне да го направя!