Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Можеш да пренощуваш в стаята си — каза тя; — Вещите ти са все още там. В къщи е само Имоджин.
Той се облегна на кревата.
— Да, всичко е в твои ръце! — Той стисна и изви своите. — Какво не преживях. Няма защо да удряш много силно… не си струва труда. Наплашен съм; наплашен съм, Фреди.
Някогашното галено име, изоставено години наред, накара Уинифред да изтръпне.
„Какво да правя? — помисли тя. — Господи! Какво да го правя?“
— Имаш ли цигари?
Подаде му цигара от кутийката, която държеше за себе си, когато не можеше да заспи, и му я запали. С тази постъпка си възвърна спокойната деловитост.
— Вземи една топла вана. Ще ти оставя дрехи в твоята баня. Ще поговорим после.
— Добре! — съгласи се той и тръгна към вратата. Движенията му дори бяха други — като на човек, който е загубил илюзиите си и се съмнява дали си струва труда изобщо да се движи.
След като той излезе и тя чу, че водата в банята тече, Уинифред остави комплект дрехи на леглото в стаята му, после слезе да вземе уиски и кутия бисквити. Облече пак палтото си, ослуша се пред вратата на банята и излезе. На улицата се поколеба. Минаваше седем! Дали Соумс е в клуба си или на Парк Лейн? Тръгна към Парк Лейн. Върнал се бе! Соумс винаги се бе страхувал от това… а тя го желаеше понякога. Върнал се бе! Съвсем според нрава му… на палячо… с това: „Ето ме!“ изиграваше всички — правосъдието, Соумс, самата нея! Но свършено беше и с делото, този черен облак не висеше вече над нея и децата й! Какво облекчение! Само че… как да приеме сега това връщане? „Оная“ твар го бе съсипала, изпепелила го бе със страст, каквато не бе проявявал никога към самата нея, на каквато не го смяташе способен. Това беше най-тежката обида. Този себелюбив, креслив палячо, когото тя никога не бе развълнувала истински, беше опустошен и разорен от друга жена! Обидно! Страшно обидно! Нередно, неприлично би било да го приеме отново! А при това сама бе поискала да го върне; съдът може да я застави да го приеме! Той беше все още неин съпруг — тя се е отказала сама от делото! А на него му трябваха, разбира се, само пари… за пури и лавандулова вода! Ах, този аромат! „В края на краищата не съм стара — помисли тя, — не съм още стара!“ Да… Ами жената, която го бе довела дотам да казва: „Какво не преживях. Наплашен съм, наплашен съм, Фреди!…“ Наближаваше дома на баща си, все още неуспяла да се овладее; но форсайтовското подсъзнание през цялото време й натрапваше заключението, че в края на краищата той е нейно притежание, което е длъжна да отстоява срещу всяко посегателство. Така стигна у Джеймс.
— Мистър Соумс горе ли е? Ще се кача; не казвайте, че съм дошла.
Брат й се обличаше. Намери го пред огледалото да връзва черната си връзка с такова изражение, сякаш презираше дълбоко краищата й.
— Здравей! — каза той, като я зърна в огледалото. — Какво те е сполетяло?
— Монти! — отвърна студено Уинифред.
Соумс се обърна рязко.
— Какво?
— Върна се!
— Улови ни — промълви Соумс — със собствената ни въдица. Защо, дявол да го вземе, не ми позволи да се позова на лошото му държане? Знаех си аз, че този ход е много рискован.
— Да не говорим за това! Какво да правя сега?
Соумс отвърна с дълбока, дълбока въздишка.
— Кажи! — повтори нетърпеливо Уинифред.
— Какво казва за свое оправдание?
— Нищо. Едната му обувка е разцепена на върха.
Соумс я погледна смаян.
— Да! — отвърна той. — Разбира се! Останал е без пет пари! А сега… ще започне отначало! Това ще довърши баща ни.
— Не може ли да не му казваме?
— Невъзможно. Той има невероятен усет за всяка неприятност.
Замисли се, вмъкнал пръсти в сините копринени тиранти.
— Трябва да се намери някаква правна възможност да го обезвредим.
— Не! — извика Уинифред. — Не желая да бъда отново изиграна. По-скоро бих се помирила с него.
Изгледаха се. И двамата бяха развълнувани, но ни един не издаваше своето вълнение: бяха истински Форсайтови.
— Къде го остави?
— В банята — изсмя се горчиво Уинифред. — Донесъл си е само лавандулова вода.
— Овладей се! — каза Соумс. — Ужасно си разстроена. Ще дойда с теб.
— Каква полза?
— Трябва да постигнем някакво споразумение с него.
— Споразумение ли? Пак ще започне по старому. Щом се съвземе… карти или обзалагания, пиене и… — Тя замълча, като си припомни изражението на съпруга си. Опарило се бе момчето!… Опарило се бе! Може би…
— Щом се съвземе ли? — запита Соумс. — Да не е болен?
— Не, само се е опарил; нищо повече.