Зимата на света [bg]

— Бива си го, нали?

Корабите бяха красиви, особено в американския флот, където ги боядисваха, търкаха и лъскаха. Чък намираше флота за нещо великолепно. — Всичките тези бойни кораби в съвършена права линия — чудеше се баща му. — Наричаме го Улицата на бойните кораби. Подалеч от острова са хвърлили котва Мериленд, Тенеси, Аризона, Невада, Оклахома и Западна Вирджиния.

Бойните кораби носеха имената на щатите.

— Имаме и Калифорния, и Пенсилвания в залива, но не можеш да ги видиш оттук. На главния вход на доковете часовият морски пехотинец разпозна официалната машина и ги пусна. Караха до базата на подводниците и спряха на паркинга зад щаба — Старата административна сграда. Чък въведе баща си в наскоро откритото ново крило.

Чакаше ги капитан Вандърмиър.

Той беше най-големият кошмар на Чък. Не го харесваше и беше надушил каква е тайната му. Винаги го наричаше пудра или фуста. Можеше ли, щеше да каже всичко. Вандърмиър беше нисък, набит човек със стържещ глас и лош дъх. Отдаде чест на Гас и се здрависа с него. — Добре дошъл, господин сенатор. За мен е привилегия да ви покажа Поделението за комуникационно разузнаване на 14-та териториална секция на флота. Това беше нарочно неясното име на групата, следяща радиосъобщенията на японския Имперски флот.

— Благодаря, господин капитан — отвърна Гас.

— Да Ви предупредя, сър. Това е неформална група. Този вид работа често е извършвана от ексцентрични хора; униформата на военноморските сили не се носи винаги. Дежурният офицер, капитан първи ранг Рошфорт, носи сако от червено кадифе.

Вандърмиър се усмихна като мъж на друг мъж.

— Ще си речете, че прилича на някой проклет педал.

Чък опита да не заскимти.

Вандърмиър продължи:

— Няма да казвам нищо повече, докато не достигнем обезопасената зона.

— Много добре — съгласи се Гас.

Слязоха надолу по стълбите и влязоха в подземието, като минаха през две заключени врати. Станция ХИПО беше осветено е неонови лампи помещение, което побираше тридесет души. Освен обичайните бюра и столове, в него се намираха огромни дъски, редици от екзотично изглеждащи печатарски машини АйБиЕм, сортировъчни машини и колатори. Имаше и две походни легла, където аналитиците подремваха по време на маратонските си сесии по разбиване на шифри. Някои от мъжете носеха спретнати униформи; други, както Вандърмиър беше предупредил, бяха в развлечени цивилни дрехи, небръснати и — ако се съди по миризмата — некъпани. — Както всички останали флотове, и японският има множество различни шифри, като използва най-простите за не твърде секретни съобщения като метеорологични отчети; сложните се пазят за най-важните съобщения — обясни капитанът. — Например, знаците, които идентифицират изпращача на съобщението и неговото направление, са зашифровани лесно, въпреки че се намират в текст, който е зашифрован на високо равнище. Наскоро промениха шифъра за всички съобщения, но ние разбихме новия за няколко дни.

— Впечатляващо — каза Гас.

— Можем и да разберем къде е било генерирано съобщението посредством триангулация. Разполагаме ли с местата и обажданията, можем да дадем доста точна картина на разположението на човечето кораби на японския флот, дори и да не можем да прочетем съобщенията. — Тъй че сме наясно къде се намират и накъде се движат, но не знаем какви са нарежданията им — обобщи Гас.