Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 227 228 229 230 231 232 233 234 235 ... 384
Перейти на страницу:

— Почакай — каза той.

Загледа се във вихрушката и очите го заболяха. Видя само още коли, още тичащи хора и няколко коня.

Един от войниците вдигна пушката си.

— Не стреляй — нареди Володя. Тълпата се приближи още повече. — Не можем да ги спрем — ще ни унищожат за минута — продължи той. — Оставете ги да минат. Скрийте се. Хората му легнаха на пода. Картечарят свали ДП-28 от масата. Володя седна на пода и надникна през перваза на прозореца. Шумът прерасна в рев. Хората начело достигнаха кръчмата и я подминаха — тичаха, препъваха се и накуцваха. Някои носеха пушки, а повечето явно бяха загубили оръжията си. Някои имаха палта и шапки; други бяха само по куртки. Мнозина бяха ранени. Володя видя как човек с превързана глава падна, пропълзя няколко крачки и повече не помръдна. Никой не му обърна внимание. Кавалерист прегази с коня си пехотинец и продължи да галопира нататък. Джиповете и щабните автомобили караха бясно през тълпата, пързаляха се по леда, въртяха се лудо и попиляваха хората на всички посоки. Володя разбра, че това е разгром. Бягаха като луди с хиляди. Спасяваха се.

Най-накрая немците отстъпваха.

Единадесета глава

1941 година (IV)

I

Уди Дюър и Джоан Рузрок отлетяха от Оукланд, Калифорния, за Хонолулу на борда на Боинг Б-314. Полетът на компанията трая четиринадесет часа. Току преди да кацнат, двамата се скараха жестоко. Може би беше заради дългото време, прекарано натясно. Машината представляваше един от най-големите самолети в света, но пътниците седяха в една от шестте малки кабинки, всяка с две срещуположни четириместни редички. — Предпочитам влаковете — изрече Уди и непохватно кръстоса крака. Джоан бе достатъчно добра да не му обърне внимание, че до Хаваите не можеш да отидеш с влак. Пътуването беше идея на родителите на Уди. Решиха да отидат на почивка на Хаваите, за да могат да видят по-малкия му брат Чък, който служеше там. После поканиха Уди и Джоан да се присъединят към тях за втората седмица на почивката. Уди и Джоан пък бяха сгодени. Той й направи предложение в края на лятото, след четири седмици горещо време и страстна любов във Вашингтон. Според Джоан беше твърде рано, но Уди изтъкна, че я обича вече шест години, и попита колко време точно ще бъде достатъчно. Тя се предаде. Щяха да се оженят следващия юни, след като той се дипломира в Харвард.

Междувременно годежът им позволяваше да ходят заедно на семейни почивки.

Тя му казваше Удс, а той на нея — Джо.

С приближаването на главния остров Оаху самолетът започна да губи височина. Виждаха гористите планини, пръснатите из долините селца, ивицата пясък и прибоя. — Купих си нов бански костюм — каза Джоан. Седяха един до друг, а шумът на четирите четиринадесетцилиндрови двигатели Райт Туин Циклон бе твърде силен, за да може гласът й да се чуе. Уди четеше Гроздовете на гнева, но я остави с удоволствие:

— Нямам търпение да те видя в него.

Беше напълно сериозен. Годеницата му беше мечтата на всеки производител на плажна мода — тя правеше продукцията им изключителна.

Тя го изгледа изпод полуотворените си клепачи.

— Питам се дали родителите ти са ни резервирали в хотела свързани стаи.

Тъмнокафявите й очи сякаш димяха.

Положението им на годеници не им позволяваше да спят заедно — поне не открито; майката на Уди не пропускаше много неща и може да беше предположила, че го правят.

Той й отговори:

— Ще те открия, където и да си.

— По-добре да го направиш.

— Не говори така. Вече се чувствам неудобно в този стол.

Тя се усмихна доволно.

Пред погледа им се изправи американската военноморска база. Приличната на палмово листо лагуна образуваше голям естествен залив. В него беше разположен половината Тихоокеански флот — около сто кораба. Редиците горивни резервоари приличаха на пулове за дама на игралната дъска. В средата на лагуната имаше остров с летище. Уди забеляза в западния край на острова десетина или повече хидроплана. Точно до лагуната беше военновъздушната база Хикам. На бетонираната площадка с военна точност, крило до крило, бяха наредени няколкостотин самолета. Самолетът направи вираж при захождането; прелетя над плаж с палмови дръвчета и шарени чадъри — Уди предположи, че това трябва да е Уайкики; после над малко градче, което трябва да беше столицата Хонолулу. Джоан имаше да взема отпуск от Държавния департамент, но на Уди му се наложи да пропусне цяла седмица лекции, за да отиде на тази почивка. — Малко съм изненадана от баща ти — отбеляза Джоан. — Обикновено е против всичко, което пречи на образованието ти. — Знам — съгласи се Уди. — Знаеш ли истинската причина за това пътуване, Джо? Той смята, че може и да е последният път когато ще видим Чък жив.

1 ... 227 228 229 230 231 232 233 234 235 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)