Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Почакай — каза той.
Загледа се във вихрушката и очите го заболяха. Видя само още коли, още тичащи хора и няколко коня.
Един от войниците вдигна пушката си.
— Не стреляй — нареди Володя. Тълпата се приближи още повече. — Не можем да ги спрем — ще ни унищожат за минута — продължи той. — Оставете ги да минат. Скрийте се. Хората му легнаха на пода. Картечарят свали ДП-28 от масата. Володя седна на пода и надникна през перваза на прозореца. Шумът прерасна в рев. Хората начело достигнаха кръчмата и я подминаха — тичаха, препъваха се и накуцваха. Някои носеха пушки, а повечето явно бяха загубили оръжията си. Някои имаха палта и шапки; други бяха само по куртки. Мнозина бяха ранени. Володя видя как човек с превързана глава падна, пропълзя няколко крачки и повече не помръдна. Никой не му обърна внимание. Кавалерист прегази с коня си пехотинец и продължи да галопира нататък. Джиповете и щабните автомобили караха бясно през тълпата, пързаляха се по леда, въртяха се лудо и попиляваха хората на всички посоки. Володя разбра, че това е разгром. Бягаха като луди с хиляди. Спасяваха се.
Най-накрая немците отстъпваха.
Единадесета глава
1941 година (IV)
I
Уди Дюър и Джоан Рузрок отлетяха от Оукланд, Калифорния, за Хонолулу на борда на Боинг Б-314. Полетът на компанията трая четиринадесет часа. Току преди да кацнат, двамата се скараха жестоко. Може би беше заради дългото време, прекарано натясно. Машината представляваше един от най-големите самолети в света, но пътниците седяха в една от шестте малки кабинки, всяка с две срещуположни четириместни редички. — Предпочитам влаковете — изрече Уди и непохватно кръстоса крака. Джоан бе достатъчно добра да не му обърне внимание, че до Хаваите не можеш да отидеш с влак. Пътуването беше идея на родителите на Уди. Решиха да отидат на почивка на Хаваите, за да могат да видят по-малкия му брат Чък, който служеше там. После поканиха Уди и Джоан да се присъединят към тях за втората седмица на почивката. Уди и Джоан пък бяха сгодени. Той й направи предложение в края на лятото, след четири седмици горещо време и страстна любов във Вашингтон. Според Джоан беше твърде рано, но Уди изтъкна, че я обича вече шест години, и попита колко време точно ще бъде достатъчно. Тя се предаде. Щяха да се оженят следващия юни, след като той се дипломира в Харвард.
Междувременно годежът им позволяваше да ходят заедно на семейни почивки.
Тя му казваше Удс, а той на нея — Джо.
С приближаването на главния остров Оаху самолетът започна да губи височина. Виждаха гористите планини, пръснатите из долините селца, ивицата пясък и прибоя. — Купих си нов бански костюм — каза Джоан. Седяха един до друг, а шумът на четирите четиринадесетцилиндрови двигатели Райт Туин Циклон бе твърде силен, за да може гласът й да се чуе. Уди четеше Гроздовете на гнева, но я остави с удоволствие:
— Нямам търпение да те видя в него.
Беше напълно сериозен. Годеницата му беше мечтата на всеки производител на плажна мода — тя правеше продукцията им изключителна.
Тя го изгледа изпод полуотворените си клепачи.
— Питам се дали родителите ти са ни резервирали в хотела свързани стаи.
Тъмнокафявите й очи сякаш димяха.
Положението им на годеници не им позволяваше да спят заедно — поне не открито; майката на Уди не пропускаше много неща и може да беше предположила, че го правят.
Той й отговори:
— Ще те открия, където и да си.
— По-добре да го направиш.
— Не говори така. Вече се чувствам неудобно в този стол.
Тя се усмихна доволно.
Пред погледа им се изправи американската военноморска база. Приличната на палмово листо лагуна образуваше голям естествен залив. В него беше разположен половината Тихоокеански флот — около сто кораба. Редиците горивни резервоари приличаха на пулове за дама на игралната дъска. В средата на лагуната имаше остров с летище. Уди забеляза в западния край на острова десетина или повече хидроплана. Точно до лагуната беше военновъздушната база Хикам. На бетонираната площадка с военна точност, крило до крило, бяха наредени няколкостотин самолета. Самолетът направи вираж при захождането; прелетя над плаж с палмови дръвчета и шарени чадъри — Уди предположи, че това трябва да е Уайкики; после над малко градче, което трябва да беше столицата Хонолулу. Джоан имаше да взема отпуск от Държавния департамент, но на Уди му се наложи да пропусне цяла седмица лекции, за да отиде на тази почивка. — Малко съм изненадана от баща ти — отбеляза Джоан. — Обикновено е против всичко, което пречи на образованието ти. — Знам — съгласи се Уди. — Знаеш ли истинската причина за това пътуване, Джо? Той смята, че може и да е последният път когато ще видим Чък жив.