Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Боже мой, наистина ли?
— Смята, че ще има война, а Чък служи във флота.
— Мисля, че е прав. Ще има война.
— Кое те прави толкова уверена?
— Целият свят е враждебно настроен към свободата.
Тя посочи книгата в скута си —Берлински дневник на радиожурналиста Уилям Шайрър. — Нацистите държат Европа — продължи тя. — Болшевиките държат Русия. Вече и японците налагат контрол над Далечния Изток. Не виждам как Америка може да оцелее в такъв свят. Трябва да търгуваме с някого! — Баща ми мисли горе-долу същото. Смята, че догодина ще воюваме с Япония.
Уди се намръщи и се замисли.
— Какво става в Русия?
— Немците май не са съвсем в състояние да превземат Москва. Точно преди да изляза в отпуск, имаше слухове за масивна съветска контраатака.
— Добри новини!
Уди погледна навън. Можеше да види летището на Хонолулу. Предположи, че самолетът ще влезе в покрит хангар край пистата.
Джоан изкоментира:
— Надявам се нищо важно да не се случи, докато не съм на работа.
— Защо?
— Искам повишение, Удс, тъй че не желая някое умно и обещаващо лице да сияе в мое отсъствие.
— Повишение? Не си ми казала.
— Все още не съм повишена, но се стремя към длъжността на стрши служител в изследователския отдел.
Той се усмихна:
— Колко нависоко искаш да се издигнеш?
— Искам да бъда посланик в някое привлекателно и сложно място, като Нанкин или Адис Абеба.
— Наистина?
— Не ме гледай скептично. Франсес Пъркинс е първата жена-министър на труда и определено е много добра. Уди кимна. Госпожа Пъркинс заемаше длъжността министър на труда още от началото на Рузвелтовото президентство преди осем години. Тя спечели профсъюзите за Новия курс. Понастоящем една изключителна жена можеше да се стреми към почти всичко. А Джоан беше наистина изключителна. Ала някак се изненада, когато установи, че е толкова амбициозна. — Един посланик трябва да живее в чужбина — започна той. — Нима няма да е прекрасно? Друга култура, различно време, екзотични обичаи.
— Но… как това се съчетава с женитбата?
— Моля? — остро попита тя.
Той сви рамене.
— Въпросът е нормален, не мислиш ли?
Изражението й не се промени с изключение на разширените ноздри — Уди знаеше, че става така, когато тя се ядоса.
— Да съм те питала за това? — отвърна му тя.
— Не, но… — Да?
— Питах се, Джо — дали очакваш аз да живея навсякъде, където те отведе кариерата ти? — Ще опитам да се съобразя с нуждите ти, но мисля, че и ти трябва да опиташ да се съобразиш с моите.
— Не е същото.
— Не е ли?
Джоан вече не криеше гнева си.
— За мен това е нещо ново.
Той се запита как точно разговорът им толкова бързо е станал толкова заядлив. Като опитваше да звучи разумно и любезно, той продължи:
— Говорихме си, че ще имаме деца, нали?
— Ще имаш тях и мен.
— Не по еднакъв начин.
— Ако децата ще ме направят човек втора категория в нашия брак, няма да имаме такива.
— Нямам това предвид!
— А какво имаш предвид, по дяволите?
— Ако те назначат като посланик някъде, нима очакваш да зарежа всичко и да тръгна с теб? — Очаквам да кажеш: „Скъпа, това е отлична възможност за теб и аз няма да застана на пътя ти“. Това неразумно ли е? — Да! — Уди беше объркан и ядосан. — Какъв е смисълът да с оженим и да не сме заедно? — Ако избухне война, ще се запишеш ли доброволец?
— Предполагам, че може и да се запиша.
— Армията ще те изпрати там, където ще има нужда от теб — в Европа или Далечния Изток.
— Да.
— Тъй че ще отидеш там, където те отведе дългът ти, и ще ме оставиш у дома.
— Ако се налага.
— Но аз не мога да го направя.
— Не е същото! Защо се правиш, че е същото?
— Странно е, но моята кариера и службата ми за моята страна ми се струват важни за мен — точно както твоите са важни за теб.
— В момента ми противоречиш нарочно!
— Е, Удс, съжалявам, че мислиш така, понеже аз наистина сериозно говорих за общото ни бъдеще. Сега ми се налага да се запитам дали въобще имаме такова.