Зимата на света [bg]

�тальонът му потеглиха на зазоряване посред вихрушка. Наредено им беше да заемат малко градче от отсрещната страна на някакъв канал. Той пренебрегна заповедите да атакува немските позиции фронтално, каквато беше старомодната съветска тактика — мигът не бе подходящ за упорито придържане към погрешни идеи. С ротата си от сто човека той тръгна нагоре по канала, прекоси леда северно от градчето, после излезе във фланг на германците. Чуваше трясъка и рева на битката от лявата си страна — значи се намираше зад фронтовата линия на противника. Володя бе почти ослепен от вихрушката. От време на време оръдейният огън прорязваше облаците, но на земята видимостта беше едва няколко ярда. Той обаче бе оптимист — това щеше да помогне на съветските части да допълзят до немците и да ги нападнат изненадващо. Студът беше ужасен — на места до минус тридесет и пет градуса. Това бе лошо и за двете страни, но по-лошо за немците, които нямаха облекло за студено време. Володя бе донякъде изненадан, че обичайно ефективните немци не са консолидирали линията си. Нямаше окопи, нито противотанкови ровове, нито землянки. Немският фронт не беше нищо повече от серия укрепени точки. Беше лесно да се промъкнеш през процепите в градчето и да търсиш лесни мишени — казарми, кръчми, муниционни складове. Хората му застреляха трима часови и овладяха футболно игрище с паркирани на него петдесет танка. Володя се запита: „наистина ли беше толкова лесно? Нима силата, завладяла половин Русия, беше изтощена и бита?“ Труповете на убитите в предишните сблъсъци съветски войници, оставени да замръзват на място, бяха изути и без шинели — явно зъзнещите немци ги бяха посетили. Улиците на града бяха задръстени с изоставени превозни средства — празни камиони с отворени врати, заснежени танкове с изстинали двигатели, джипове с вдигнати подпрени капаци — сякаш да покажат, че механиците са опитали да ги поправят, но са се отчаяли и са се отказали. Володя пресичаше някаква голяма улица, чу автомобилен двигател и различи през снега как два фара се доближават от лявата му страна. Най-напред предположи, че това е съветска машина, преминала през немските линии. После по него и по хората му стреляха, и той им изкрещя да се крият. Колата се оказа Кубелваген — джип на Фолксваген, с окачена на предния капак резервна гума. Двигателят му бе с въздушно охлаждане, и затова не беше замръзнал. Возилото прогърмя покрай тях с много висока скорост; немците стреляха, както си бяха седнали. Володя толкова се изненада, че забрави да им отвърне. Защо пълна с въоръжени немци кола се изтегляше от боя? Той преведе ротата си през улицата. Очакванията му бяха, че ще трябва да си пробиват пътя с бой от къща на къща, но срещаха малко съпротива. Сградите на окупираното градче бяха заключени, със заковани прозорци, тъмни. Ако имаха малко разум, обитателите им се криеха под леглата си. По улицата прииждаха още коли; Володя реши, че сигурно офицерите напускат боя. Той изпрати подразделение от хората си с картечница модел Дегтярьов ДП-28 да се укрепят в една кръчма и да стреля по немците. Не искаше те да оцелеят, за да убиват още съветски войници утре. Непосредствено до главната улица забеляза ниска тухлена сграда; зад мъничките завески се виждаше ярка светлина. Володя се промъкна покрай часовия, който не можеше да вижда заради снежната буря, надзърна вътре и видя офицери. Предположи, че е попаднал на щаба на някой батальон. Прошепна нарежданията на сержантите си. Те строшиха прозорците със стрелба и хвърлиха гранати вътре. Излязоха неколцина немци с ръце на тила. Минута по-късно Володя овладя постройката. Той чу нов шум. Слушаше и се мръщеше озадачено. Приличаше му най-вече на тълпата на някой футболен стадион. Капитан Пешков излезе от щаба. Звукът идваше от фронтовата линия и се усилваше. Чу се тракането на картечница; после, сто ярда по-надолу на главната улица, някакъв камион излезе от платното, заби се в тухлена стена и избухна в пламъци — вероятно ударен от поставената от Володя картечница ДП-28. Още два камиона се появиха веднага след него, но се измъкнаха. Володя изтича до кръчмата. Картечницата стоеше на двата си крака върху някаква маса. Наричаха този модел „Грамофона“ заради дискообразния пълнител върху цевта. Хората се наслаждаваха: — Все едно стреляте по гълъбите на двора, другарю капитан! — каза единият. — Лесно е! Един от хората бе посетил кухнята и намерил по чудо неопоскана кутия сладолед; всички се редуваха да го опитват. Володя погледна през разбития прозорец на заведението. Видя приближаването на още една кола — заприлича му на джип — и тичащи след него хора. Щом се доближиха, той разпозна немските униформи. Зад тях идваха още — десетки, може би стотици. Явно те произвеждаха звука като от тълпа футболни запалянковци. Войникът насочи цевта към колата, но Володя Пешков положи ръка на рамото му.