Лебедова песен [bg]

— Тогава си намерил тази пещера и си започнал да ограбваш хората?

— Естествено. Защо не? Имам предвид, че светът полудя, нали? Защо да не ограбваме хората, ако това е единственият начин да останем живи?

— Защото не е правилно — отговори Сестрата. Робин се засмя. Тя го изчака да се насмее, след което му каза: — Колко души си убил?

Всички признаци за усмивка се изпариха от лицето му. Младежът се загледа в ръцете си, които бяха ръцете на мъж, груби и мазолести.

— Четирима. Но всички те искаха да ме убият. — Робин се почувства неудобно и сви рамене. — Не е кой знае какво.

— Ножовете са готови — съобщи Пол, който наглеждаше огъня. Хю, който се подпираше на патерицата си над раненото момче, си пое дълбоко въздух и наведе глава.

Остана така за минута.

— Добре. — Гласът му беше тих и смирен. — Донесете ножовете. Сестра, ще клекнеш ли до мен, за да ме придържаш, моля? Също така ще се нуждая от няколко момчета, които да държат Бъки. Не искам да шава много.

— Не може ли просто да го нокаутираме или нещо подобно? — попита Робин.

— Не. Съществува риск от мозъчна травма, а и първият импулс на човек след изпадане в безсъзнание е да повърне. Не искаме това, нали? Пол, ще държиш ли краката на Бъки? Надявам се да не ти се гади от малко кръв.

— Няма — отвърна Пол и Сестрата си спомни онзи ден на магистрала 80, когато разпори търбуха на вълка.

Горещите ножове бяха донесени в тенджера. Клошарката коленичи до Хю и му позволи да отпусне лекото си тяло върху нея. Остави стъкления пръстен на земята. Бъки беше пиян и бълнуваше, че чува пеещи птички. Дестрата се заслуша, но чу единствено пронизващия вой на вятъра отвън.

— Мили боже, моля те, напътствай ръката ми — прошепна Хю. Взе един от ножовете. Острието му беше прекалено широко и това го накара да избере друг. Дори най-тесният от наличните ножове щеше да е неподходящ за целта. Хю знаеше, че дори едно леко срязване можеше да засегне лявата камера на сърцето и тогава нищо нямаше да може да спре гейзера от кръв.

— Давай — нареди Робин.

— Ще започна, когато съм готов! Нито секунда по-рано! А сега се разкарай по-далеч от мен, момче!

Младежът отстъпи, но остана достатъчно близо, за да гледа.

Някои от другите хлапета държаха ръцете, главата и тялото на Бъки притиснати в земята. Повечето от тях — дори онези с Маската на Йов — се бяха събрали около оперирания. Хю погледна ножа в ръцете си. Трепереше и не можеше да се спре. Наведе се напред, преди нервите му напълно да откажат, и притисна горещото острие в края на раната.