Операция „Червена буря“ [bg]

— По дяволите, Паша! — изруга Главком-запад. — Не съм си взел за заместник генерал-полковник, за да го оставям да се прави на дивизионен командир. Я се погледни! Можело е да загубиш главата си!

— Имахме нужда от пробив. Командирът на танковата дивизия беше убит, а заместникът му беше твърде млад. Аз осъществих пробива.

— Къде е капитан Сергетов?

— Майор Сергетов — поправи го Алексеев. — Той се справи отлично със задълженията си, но беше ранен в ръката и сега го преглеждат. Така. Какви подкрепления сме изпратили на 8-а гвардейска армия?

Двамата генерали се приближиха до една голяма карта.

— Тези две танкови дивизии са вече на път и ще пристигнат след десет-дванадесет часа. Какво е положението?

— Можеше да бъде и по-добре — призна Алексеев. — Там имаше три моста, но някакъв откачен започна да засипва града с ракети и разби двата. Остана само един използваем. Успяхме да прехвърлим един механизиран батальон и няколко танка на другия бряг, преди германците да унищожат моста. Нашите части имат достатъчно голяма артилерийска поддръжка, а когато тръгвах за насам, десантните лодки и понтонното оборудване вече бяха на път. Човекът, който ме смени, ще се опита да подсили частите си веднага щом успее да прехвърли достатъчно сили на отсрещния бряг.

— Противодействието?

— Слабо, но теренът е по-благоприятен за тях. Според мен разполагат с около един полк, съставен от останките на разбитите натовски части. Имат няколко танка, но разполагат най-вече с механизирана пехота. Имат и голяма артилерийска поддръжка. Когато тръгвах, съотношението на силите беше изравнено. Ние имаме по-голяма огнева мощ, но по-голямата част от нея се намира на нашия бряг на Лайне и не може да мръдне оттам. Всичко зависи от това, кой първи ще успее да получи подкрепления.