Операция „Червена буря“ [bg]

Битката за Алфелд се превръщаше в някакво живо същество, което изяждаше хора и танкове, както вълк изяжда зайци. Алексеев се ядосваше, че се намира на двеста километра от танковата дивизия, която все още смяташе за своя. Той не можеше да се оплаче от действията на своя заместник и това още повече влошаваше нещата. Новият командир бе извършил успешен речен десант и бе успял да прехвърли още два полка механизирана пехота на отсрещния бряг. Сега над Лайне се строяха три понтонни моста — или поне се правеше въодушевен опит да бъдат построени под убийствения огън на натовската артилерия.

— Създадохме „срещен бой“, Паша — каза Главком-запад, докато гледаше картата.

Алексеев кимна в знак на съгласие. Онова, което бе започнало като ограничена атака, бързо прерастваше във фокусна точка на целия фронт. Сега в близост до зоната се намираха още две съветски танкови дивизии, които се бяха отправили към реката. Знаеше се, че три бригади на НАТО също са тръгнали натам, придружени от артилерийски подразделения. И двете страни изтегляха тактически изтребители от други сектори: едната — за да разруши мостовете, а другата — за да ги запази. Теренът по фронта не даваше на разчетите на зенитно-ракетните установки достатъчно време, за да различат враговете от своите. Руснаците разполагаха с много повече зенитни ракети и затова при Алфелд бе установена зона, свободна от обстрел. Всичко, което летеше във въздуха, автоматично ставаше цел за съветските ракети, като съветските самолети стояха далеч от зоната и се опитваха да локализират и унищожат артилерийските единици и подкрепленията на НАТО. Това беше в противоречие с предвоенната доктрина — още един поет риск, но Алексеев, който се водеше от опита си на фронта, смяташе, че този път има шансове за успех. Той бе научил един важен урок, на който не се отделяше достатъчно внимание в предвоенното обучение: старшите командири трябва лично да видят какво става на фронта. „Как сме могли да забравим това?“ — чудеше се Паша.