![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Едно-нула-четири, премини към курс две-четири-пет.
— Завивам. — Майорът направи рязък завой със самолета си. — Курс две-четири-пет.
— Готовност… готовност — започни!
— Слушам. — Зайо натисна ръчките на газта до крайно положение и даде форсаж. Изтребителят подскочи напред подобно на пришпорен кон и само за няколко секунди достигна скоростта на звука. След това тя дръпна лоста за управление назад и машината започна да се изкачва в притъмняващото небе под ъгъл четиридесет и пет градуса, без да спира да ускорява. Зайо не гледаше навън. Очите й бяха приковани върху уредите в кабината — през следващите две минути изтребителят трябваше да поддържа точно определен профил на полета. Висотомерът се въртеше с бясна скорост. Петдесет хиляди фута, шестдесет хиляди фута, седемдесет, осемдесет, деветдесет хиляди фута. Сега в ясното, почти черно небе се виждаха звездите, но Накамура не ги забеляза.
— Хайде, миличка, намери копелето… — помисли си тя гласно.
Търсещата глава на висящата под самолета ракета ASAT се включи и започна да търси инфрачервената топлинна сигнатура на съветския спътник. Върху таблото на самолета замига една лампичка.
— Оръжието в режим на търсене! Повтарям, оръжието ми е в режим на търсене. Системата за автоматично изстрелване е активирана. Височина деветдесет и четири хиляди фута — отделяне, отделяне! — Тя усети как самолетът й се разклаща, когато тежката ракета се освободи от пилона и веднага дръпна ръчките за газта назад, за да намали мощността, като същевременно дръпна и лоста за управление назад, за да направи лупинг. Накамура провери горивото си. Изкачването на форсаж беше изпразнило почти напълно резервоарите й, но горивото щеше да й стигне за кацането в Ленгли без допълнително презареждане. Тя вече беше поела по обратния път, когато се сети, че не беше видяла ракетата. Това обаче нямаше голямо значение. Накамура зави на запад и започна да се спуска бавно към летището на брега на Вирджиния.
На борда на командния „Лиърджет“ имаше камера, която следеше полета на ракетата нагоре. Ракетният двигател на твърдо гориво горя тридесет секунди, след което бойната глава се отдели от ускорителя. Миниатюрното насочващо устройство MHV — инфрачервен топлинен сензор, вграден в плоския нос на бойната глава — отдавна вече беше открило и захванало целта. Бордовият ядрен реактор на съветския спътник излъчваше остатъчна топлина в космоса и получената по този начин топлинна сигнатура можеше да съперничи на слънчевата. Микропроцесорният мозък на MHV изчисли курса на прехващане и направи малка промяна в курса. Разстоянието между бойната глава и спътника се скъсяваше с главоломна бързина. Спътникът се движеше на север със скорост осемнадесет хиляди възела, а ракетата се устремяваше на юг със скорост над десет хиляди възела. Тогава…
— Господи! — каза старшият офицер на борда на командния „Лиърджет“, като премигна и се отдръпна от телевизионния екран. Неколкостотин фунта стомана и керамика току-що се бяха изпарили. — Целта е унищожена, повтарям, целта е унищожена!
Телевизионният приемник беше свързан с Космическото командване, където беше дублиран от радарна картина. Масивният спътник вече представляваше разширяващ се облак от орбитиращи отпадъци.
— Целта е неутрализирана — каза един по-спокоен глас.
Загубата на сигнала от спътника „Космос 1801“ беше отбелязана само няколко секунди след унищожаването му и не изненада съветските космически експерти, защото 1801 беше изразходвал маневрените си двигатели преди няколко дни и представляваше лесна цел. На площадката за изстрелване на космодрума Байконур стоеше ракета-ускорител F-1M. В рамките на два часа щеше да започне съкратена процедура за изстрелване, но отсега нататък способността на Съветския ВМФ да локализира конвои и бойни флотилии щеше да бъде заплашена.
— Е? — попита Зайо, докато слизаше от самолета си.
— Поражение. Имаме запис — отвърна един майор. — Получи се.
— След колко време мислите, че ще изстрелят нов? — „Ако сваля още един, ще бъда ас!“
— Смятаме, че в момента руснаците имат готов за изстрелване спътник. Могат да го изстрелят в рамките на дванадесет до двадесет и четири часа. Не знаем с колко резервни разполагат.
Накамура кимна. ВВС имаха общо шест ASAT ракети. Това може би щеше да бъде достатъчно, а може би не. Една успешна мисия все още не означаваше, че ASAT ракетите са надеждно оръжие. Тя се отправи към щаба на ескадрилата, за да си вземе понички и кафе.