![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Вражески самолети! — извика един лейтенант.
Алексеев изви глава нагоре и видя от юг да се приближава малка точка, която бързо прерасна в германски изтребител F-104. Жълтите опашки на трасиращите снаряди на противосамолетните му оръдия описаха дъги нагоре и свалиха самолета, но веднага след него се появи още един, който изстреля своите снаряди и взриви съветското самоходно оръдие. Алексеев изруга, когато едномоторният самолет се насочи към целта си, пусна две бомби откъм далечната страна на реката и зави обратно. Бомбите падаха бавно, забавени от малки парашути, и когато достигнаха на около двадесет метра над земята, сякаш изпълниха въздуха с мъгла. Алексеев се хвърли на пода на магазина в мига, в който облакът от експлозивни изпарения беше взривен от запалителни бомби. Ударната вълна беше ужасяваща и някъде над главата му се разтресе една витрина, от която се посипаха счупени стъкла.
— Какво беше това, по дяволите? — изрева заглушеният от взривната вълна Сергетов. — Вие сте ранен, другарю генерал!
Алексеев прекара ръка по лицето си и тя се изцапа с кръв. Очите му смъдяха и той изля съдържанието на манерката върху лицето си, за да го почисти от кръвта. Майор Сергетов постави превръзка върху челото на генерала с една ръка и Алексеев не пропусна да забележи това.
— Какво ви има?
— Паднах върху тези проклети стъкла! Не мърдайте, другарю генерал, кървите като заклано прасе. — В магазина влезе някакъв генерал-лейтенант. Алексеев видя, че това е Виктор Береговой, вторият в командването на 8-а гвардейска армия.
— Другарю генерал, имате заповед да се завърнете в щабквартирата. Аз ще ви заменя тук.
— Как пък не! — изръмжа Алексеев.
— Заповедта е издадена от Главком-запад, другарю. Аз съм генерал от танкови войски и мога да се справя със задачата тук. Ако ми разрешите, бих казал, че вие се справихте превъзходно. Но от вас имат нужда на друго място.
— Не и преди да съм си свършил работата тук!
— Другарю генерал, ако искате да преминете успешно на отсрещния бряг, ще ви бъдат необходими подкрепления. Кой може по-добре да организира тяхното прехвърляне — вие или аз? — попита спокойно Береговой.
Алексеев въздъхна ядосано. Човекът беше прав — но за първи път Павел Леонидович Алексеев беше водил — наистина водил! — войници в бой и се бе справил добре. Алексеев знаеше, че се беше справил добре!
— Нямаме време за спорове. Вие си имате вашите задължения, а аз — моите — каза Береговой.
— Наясно ли сте със ситуацията?
— Напълно. Отзад ви чака машина, която ще ви върне в щаба.
Алексеев придържаше превръзката си с ръка — Сергетов не я беше завързал добре, — докато се отправяше към задната страна на магазина. Там, където някога се бе намирала вратата, сега зееше дупка. Отзад го чакаше един бронетранспортьор БМД с включен двигател. Алексеев влезе в машината и намери там санитар, който незабавно се зае с раната на генерала. Докато бронетранспортьорът се отдалечаваше от фронтовата линия, Алексеев слушаше как шумовете от боя постепенно заглъхват. Това беше най-тъжният звук, който беше чувал през живота си.
Един Летящ кръст за заслуги беше най-добрата мотивация за пилота и тя се чудеше дали не беше първата жена от американските ВВС, която получаваше това отличие. Майор Накамура реши, че в крайна сметка не беше чак толкова важно. Монтираната на оръдието й камера беше заснела свалянето на трите беджъра, а един пилот от флотската авиация, когото беше срещнала в Бретан, преди да се качи на самолета за Щатите, я бе нарекъл „дяволски добър летец за сополанка от ВВС“. След което тя му беше напомнила, че ако тъпите летци от флотската авиация я бяха послушали, може би сега тяхната военновъздушна база нямаше да бъде разположена в тенекеджийска работилница. Гейм, сет и мач за майор Амелия Накамура, ВВС на САЩ.
Всички F-15, които можеха да бъдат прехвърлени през Атлантическия океан, вече бяха прехвърлени и сега тя имаше друга работа. В Ленгли бяха останали едва четири от „Ийгълите“ на 48-а изтребително-прехващачна ескадрила. Останалите бяха дислоцирани по Източното крайбрежие и с тях бяха заминали и двамата пилоти, които имаха квалификация за работа с противоспътниковите ракети ASAT. Когато разбра за това, Накамура незабавно вдигна телефона и информира Космическото командване, че тя е пилотът на „Ийгъл“, който е работил по профила на полета на ASAT ракетите, и че едва ли е необходимо да се оттегля един боен пилот от предната линия, когато тя самата може да се справи много добре с работата.