Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Операция „Червена буря“ [bg]
Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Операция „Червена буря“ [bg]

Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:

„Великолепен военен сюжет, доближаващ се твърде много до реалността, за да бъде пренебрегван.“ Уошингтън поуст
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
1 ... 232 233 234 235 236 237 238 239 240 ... 397
Перейти на страницу:

Във военновъздушната база Тинкър в щата Оклахома един самолет RC-135 вече излиташе и двигателите му оставяха огнена диря, докато се издигаше в небето. Покривът на някогашното пътническо отделение съдържаше компонентите на голям телескоп, снабден с камера, който се използваше за наблюдаване на съветски космически апарати. Техниците в задната част на самолета активираха сложните следящи системи, които се използваха за позициониране на камерата върху целта.

— Пълно изгаряне — докладваха те в Сънивейл. — Обектът достигна орбитална скорост. Първоначалните данни ни дават апогей от сто петдесет и шест мили и перигей от сто четиридесет и осем. — Тези данни трябваше да бъдат проверени, но във Вашингтон и NORAD искаха веднага да получат някаква информация.

— Каква е оценката ви? — попита NORAD Сънивейл.

— Всичко говори за изстрелване на спътник за радарно океанско разузнаване. Единствената промяна е, че орбиталната траектория на вмъкване беше южна, а не северна. — Което беше напълно разумно и всички знаеха това. Всяка изстреляна над полюса ракета предвещаваше опасности, за които на никой не му се искаше дори да си помисли.

След тридесет минути данните бяха окончателно потвърдени. Екипажът на RC-135 направи добри снимки на новия съветски спътник. Още преди спътникът да беше направил първата си обиколка, американците го бяха класифицирали като RORSAT. Новият спътник щеше да създаде проблеми на военноморския флот, но това не беше краят на света. Хората в Сънивейл и Чейени маунтийнз продължиха дежурството си.

ИСЛАНДИЯ

Групата вървеше по някаква пътека около планината. Вигдис им каза, че това е място, което туристите обичат да посещават. В северната част на планината един малък ледник даваше начало на половин дузина потоци, които на свой ред водеха до обширна равнина, изпълнена с множество малки ферми. Мястото беше добро за наблюдение. Почти всичко под тях се виждаше като на длан, включително и няколкото пътя, които те не изпускаха от очи. Едуардс се зачуди дали да преминат напряко през долината, или да останат на неравния терен на изток от нея.

— Чудя се каква ли е тази радиостанция — каза Смит. На осем мили западно от тях имаше някаква кула. Майк погледна Вигдис и тя сви рамене. Момичето не слушаше радио.

— Не е лесно да се определи от толкова далеч — отбеляза лейтенантът. — Но там вероятно има руснаци. — Той разгъна голямата си карта. В тази част на острова бяха отбелязани множество пътища, но информацията трябваше да се приема с резерви. Само два пътя имаха добра настилка. Останалите бяха отбелязани като „сезонни“, но Едуардс не знаеше какво означава това. Някои от последните бяха добре поддържани, а други — не, но това не можеше да се разбере от картата. Всички съветски войници, които бяха забелязали, се придвижваха с джипове, а не с верижните бронетранспортьори, които бяха видели в деня на нахлуването. Един добър шофьор с джип обаче можеше да отиде почти навсякъде. Колко добри бяха съветските войници по отношение на шофирането на джипове върху неравен терен… „Има толкова много неща, за които трябва да мислим“, каза си Едуардс.

Лейтенантът насочи бинокъла си на запад и видя двумоторен самолет да излита от малка писта. „Беше забравил за това, нали? Руснаците използват тези самолетчета, за да транспортират войските си…“

— Сержант, ти какво ще кажеш? — „Защо пък да не поискам професионално решение?“ Сержантът направи гримаса. Налагаше му се да избира между физическа опасност и физическо изтощение. „И това ако е избор — помисли си Смит. — Та нали затова имаме офицери.“

— Ако бях на тяхно място, лейтенант, бих поставил поне няколко патрула там долу. Има доста пътища, така че сигурно са сложили и няколко контролно-пропусквателни пункта, за да държат под око местните жители. Да предположим, че радиостанцията представлява навигационен маяк. Ако е така, със сигурност ще бъде охранявана. Ако е обикновена радиостанция, пак ще бъде охранявана. Всички тези ферми — какво се отглежда в тях, госпожице Вигдис?

1 ... 232 233 234 235 236 237 238 239 240 ... 397
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)