![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Не се притеснявай, ще те покривам — каза Маккафърти.
— Добре. Изглежда, че почти са свършили. Няма да е зле да ударим по още една бира, а? — разсмя се Симс.
— Ще се видим, когато се върнем. — Двамата си стиснаха ръцете. Една минута по-късно бяха в лодките си, за да се погрижат за последните приготовления преди отплаването.
Хеликоптерът „Сикорски Сий Кинг“ едва се побираше на хеликоптерната площадка на фрегатата, но в случай на жертви правилата винаги биваха нарушавани. Десетте матроса с най-лоши наранявания — изгаряния и счупени крайници — бяха натоварени след презареждането на хеликоптера с гориво и Морис видя как той се издигна и се отправи към брега. Капитанът на онова, което беше останало от „Фарис“, си сложи фуражката и запали цигара. Той все още не знаеше какво се беше объркало с онази „Виктор“. Съветският капитан някак си беше успял да се телепортира от едно място на друго.
— Потопихме три от копелетата, сър. — Боцман Кларк се появи до капитана. — Може би този просто е извадил късмет.
— Да не би да можеш да четеш мисли, боцман?
— Извинете, сър. Искахте да ви докладвам за някои неща. Помпите току-що изпомпиха водата. Бих казал, че пропускаме десет галона на час през пукнатината в ниския ъгъл на десния борд — нещо, за което изобщо не си струва да говорим. Напречната преграда се държи и няколко души я следят постоянно. Същото важи и за буксирното въже. Ония момчета от влекача си разбират от работата. Машинното докладва, че и двата котела са поправени напълно, като номер две все още работи. „Преъри-Маскър“ работи. Хеликоптерът отново е във въздуха, в случай че имаме нужда от него, но радарите са все още извън строя.
Морис кимна.
— Благодаря, боцман. Как са хората?
— Заети. Някак си тихи. Бесни.
„Те имат едно предимство в сравнение с мен — помисли си Морис. — Заети са.“
— Извинете, сър, но изглеждате адски уморен — каза Кларк. Боцманът се тревожеше за капитана си, но вече беше казал повече, отколкото трябваше.
— Скоро всички ще имаме достатъчно време да си починем.
— Виждаме една излитаща птичка — каза дежурният офицер към Северноамериканското отбранително космическо командване NORAD. — Излита от Байконур по курс едно-пет-пет, което показва вероятен орбитален наклон от шестдесет и пет градуса. Характеристиките на сигнатурата показват, че е или междуконтинентална балистична ракета SS-11, или космически ускорител тип F-1.
— Само една?
— Тъй вярно, само една „птичка“.
Голям брой офицери от американските ВВС внезапно се напрегнаха. Ракетата се движеше по курс, който след четиридесет и пет минути щеше да я изведе точно над централната част на Съединените щати. Въпросната ракета можеше да бъде какво ли не. Подобно на много от американските си аналози, съветската ракета SS-9 беше остаряла и беше пригодена за използване като ракета-ускорител за космически цели. За разлика от американските си аналози, първоначално тя беше проектирана като фракционно-орбитална бомбардировъчна система FOBS — ракета, която можеше да изстреля ядрена бойна глава от 25 мегатона по траектория на полет, имитираща траекторията на обикновен спътник.
— Ускорителният двигател се изключи… добре, имаме отделяне и включване на втората степен — каза полковникът в телефонната слушалка. „Руснаците ще откачат, ако знаят колко добри са нашите камери“, помисли си той. — Траекторията на полета остава непроменена.
— Спиране на втората степен… включване на третата степен. Получихте ли определените от нас координати, NORAD?
— Потвърждавам — отвърна генералът от подземния бункер в Чейени маунтийнз. Сигналът от спътника за ранно известяване беше свързан с щабквартирата на NORAD и тридесетте души от дежурната смяна бяха затаили дъх, докато гледаха как изображението на космическия ускорител се придвижва по картата. „Божичко, дано да не е ядрена бойна глава…“
Обектът вече се следеше от наземни радари в Австралия, които показваха изкачването на третата степен и падането на изгорялата втора степен в Атлантическия океан. Радарната картина показа, че от третата степен се отделят четири нови обекта. Това вероятно беше защитният алуминиев кожух, който беше необходим за полета в атмосферата, но представляваше излишно тегло за космически кораб. Дишането на хората в контролния център започна да се успокоява. Ракетата, която щеше да навлезе отново в атмосферата, се нуждаеше от защитния си кожух, но спътниците нямаха нужда от него. Това беше първата добра новина след петте напрегнати минути. Ракетите FOBS не се държаха по този начин.