![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Лодките и понтоните са на път, другарю генерал — докладва Сергетов. — Те имат най-голям приоритет. Регулировчиците в сектора са уведомени за това. Две зенитно-ракетни батареи са тръгнали насам и аз успях да намеря още три самоходни противосамолетни оръдия на три километра оттук. Казаха, че ще бъдат при нас след петнадесет минути.
— Добре. — Алексеев насочи бинокъла си към отсрещния бряг.
— Другарю генерал, нашите бронетранспортьори са амфибии. Защо не ги накараме да преплуват реката?
— Погледни към отсрещния бряг, Ваня. — Генералът подаде бинокъла си на капитана. Целият бряг беше покрит с камъни и бетон за предотвратяване на ерозията. За верижните машини щеше да бъде трудно, дори невъзможно, да изкачат насипите. Проклети германци! — Освен това, аз не бих опитал с по-малко от един полк. Този мост е единственият, който имаме, и няма да издържи дълго. Дори ако късметът е на наша страна, понтоните ни няма да бъдат монтирани още няколко часа. Дотогава войските ни на другия бряг ще трябва да се погрижат сами за себе си. Ще прехвърлим колкото можем повече войници и техника по моста, след което ще ги подкрепим с десантните лодки, когато те пристигнат тук. В учебниците пише, че подобно преминаване трябва да се осъществи с десантни лодки под прикритието на тъмнината или на дим. Не искам да чакам нощта, а оръдията са ми необходими, за да стрелят с бойни, а не с димни снаряди. Трябва да нарушим правилата, Ваня. За щастие, това също е записано в учебниците. Добре се справихте, Иван Михайлович. Отсега нататък вече сте майор. Не ми благодарете, заслужихте си повишението.
— Не ги изпуснахме с кой знае колко. Ако ги бяхме открили пет минути по-рано, можехме да свалим няколко. Само че… — пилотът на „Томкет“ сви рамене.
Толанд кимна. Изтребителите имаха заповед да останат извън радарния обсег на руснаците.
— Знаете ли, забелязах нещо странно. Три от тях летяха в стегната формация близо един до друг. Засякох ги с телевизионната си система от разстояние петдесет мили. Няма начин те да са разбрали, че сме там. Ако бяхме по-наблизо, можехме да ги проследим по целия път до базата им. Също като при онази игра, която едно време ни показаха германците — изпраща се една „птичка“ точно зад завръщащите се бомбардировачи и тя пуска няколко бомби малко след тяхното приземяване.
— Никога няма да успеем да преодолеем тяхната идентификационна система — отвърна Толанд.
— Така е, но ще знаем графика на пристигането им в базите с точност до, да речем, десет минути. Това би трябвало да свърши работа на някого.
Командир Толанд сложи чашата си върху масата.
— Да, прав сте. — Той реши да изпрати тази идея до командващия въоръжените сили в Източния Атлантик.
Не можеше да има грешка. В линиите на НАТО южно от Хановер беше направен голям пробив. Две бригади от изтънелия резерв на НАТО бяха изпратени към Алфелд. Ако дупката не бъдеше запушена, Хановер щеше да падне, а с него и цяла Германия на изток от Везер.
Глава двадесет и девета
Мерки
Както се очакваше, мостът издържа по-малко от час. За това време Алексеев успя да прехвърли на отсрещния бряг цял батальон механизирана пехота и въпреки че силите на НАТО на два пъти започнаха ожесточени контраатаки, танковете, които той бе разположил по източния бряг, успяха да ги спрат с пряк обстрел. Съюзническите войски се бяха посъвзели и вече събираха артилерията си. Тежки оръдия обстрелваха началото на моста и танковете откъм съветската страна на реката, а на всичко отгоре и десантните лодки бяха задържани от ужасните задръствания по пътя между Сак и Алфелд. Тежки германски оръдия засипваха пътя и местността около него с артилерийски мини, които бяха достатъчно мощни, за да откъснат веригата на танк или колелата на камион. Сапьори кръстосваха непрестанно пътищата и взривяваха мините с тежки картечници, но това отнемаше време, а и не всички мини можеха да бъдат забелязани, преди да избухнат под някое тежко натоварено превозно средство. Загубите на танкове и камиони и без това бяха достатъчно големи; сякаш не стигаше това, но и всяка поразена машина създаваше задръстване по пътя.
Щабквартирата на Алексеев се намираше в един магазин за фотографска апаратура с изглед към брега на реката. Прозорците от тъмно стъкло отдавна ги нямаше и стъклата от тях пращяха под ботушите му при всяка негова стъпка. Той разгледа далечния бряг през бинокъла си, притеснен за хората си, които се опитваха да отвърнат на огъня на войниците и танковете, разположени по хълмовете над главите им. На няколко километра оттам всички самоходни оръдия на 8-а гвардейска армия бяха тръгнали напред, за да осигурят огнева поддръжка на танковата му дивизия, и двамата със Сергетов им наредиха да започнат да обстрелват артилерийските позиции на НАТО.