Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
Отново чу изстрели и отиде малко по-навътре в гората, любопитен какво ли може да върши там Специалната група. Снегът между дърветата беше твърдо утъпкан и засипан с фасове, ябълкови огризки, захвърлени вестници и друг боклук, сякаш цяла фабрика бе отишла на излет. Излезе на сечище с паркирани на него автобуси и камиони. Тук бяха докарани много хора. Някои от автобусите си тръгваха и заобикаляха катастрофата, а други пристигаха едновременно с Ерик. Оттатък мястото за паркиране той се натъкна на стотина или повече руси на всякаква възраст, очевидно затворници, въпреки че много от тях стискаха куфари, кутии и торби, сякаш пазеха ценни притежания. Един мъж държеше цигулка. Ерик забеляза малко момиченце с кукла и изпита предчувствие за нещо ужасно. Затворниците бяха пазени от местни полицаи със сопи. Явно Специалната група имаше сътрудници за всяко свое начинание. Полицаите го изгледаха, забелязаха немската униформа под разкопчаното палто, и не казаха нищо. Докато вървеше, добре облечен затворник го заговори на немски: — Господине, аз съм директорът на фабриката за автомобилни в града. Никога не съм вярвал в комунизма, а само симулирах подкрепа, както трябваше да го вършат всички директори. Мога да ви помогна — знам кое къде е. Моля ви, отведете ме оттук. Ерик не му обърна внимание и тръгна по посока на изстрелите. Стигна до кариерата. Тя представляваше огромна яма с неправилна форма; по края й растяха големи смърчове, прилични на стражи в тъмнозелени, покрити със сняг униформи. В единия край голям наклон отвеждаше в изкопа. Пред погледа на Ерик, десетина затворници потеглиха в две колони към изкопа, съпровождани от войници. Сред тях Ерик видя три жени и момче на единадесет години. Да не би затворническият лагер да беше някъде в кариерата? Но хората не носеха багаж. Снегът падаше на непокритите им глави като благослов.
Ерик заговори застаналия наблизо фелдфебел от СС:
— Какви са тези затворници, старшина?
— Комунисти — обясни му мъжът. — От града, политически комисари и тъй нататък.
— И малкото момче?
— Има и евреи — добави фелдфебелът.
— Добре де, какви са — комунисти или евреи?
— Каква е разликата?
— Не е едно и също.
— Глупости. Повечето комунисти са евреи. Повечето евреи са комунисти. Да не би нищо да не знаеш? Ерик си рече, че директорът на фабриката, който говори с него, не беше нито едното, нито другото. Хората достигнаха скалистото дъно на кариерата. До този миг се бяха придвижвали като овце, без да говорят или да се оглеждат, но изведнъж се оживиха и взеха да сочат нещо на земята. Ерик присвиваше очи заради снежинките и видя нещо, което приличаше на пръснати между камъните тела; снегът затрупваше дрехите им. За пръв път Ерик забеляза дванадесетте стрелци, застанали на ръба на изкопа, сред дърветата. Дванадесет затворници, дванадесет стрелци — той разбра какво се върши тук, и в него като черна жлъчка се надигна недоверие, примесено с ужас.