![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
Битката в Алфелд беше стигнала до кърваво равновесие. Германските и британските танкове заеха позиции на кръстовища, които в по-голямата си част бяха скрити от разбити коли и камиони, и започнаха да се оттеглят бавно към реката, опитвайки се да дадат време на гражданите да се измъкнат. Съветската пехота се опита да ги атакува с ракети, но отломките по улиците често късаха контролните кабели на ракетите и те губеха управление и се взривяваха далеч от целта си. Съветската и съюзническата артилерия превърна града в купчина развалини.
Алексеев гледаше как частите му се приближават към първия мост.
На юг от него командирът на водещия полк беше вбесен от понесените загуби. Повече от половината от танковете и щурмовите му машини бяха унищожени. Той беше на косъм от победата, а хората му бяха спрени отново от непроходими улици и убийствен огън. Той забеляза, че натовските танкове се оттеглят бавно, и вбесен от това, че врагът щеше да се измъкне, се обади за артилерийска поддръжка.
Алексеев се изненада, когато артилерийският огън се премести от центъра на града към брега на реката. Той бе шокиран, когато установи, че това не бе оръдеен, а ракетен огън. Пред очите му по брега на реката започнаха да избухват ракети. След това експлозиите се преместиха във водата. Темпът на стрелбата се засилваше с насочването на все повече ракетни установки към целта и вече беше твърде късно да ги спре. Най-отдалеченият мост беше улучен първи. Три ракети го улучиха едновременно и той се разпадна. Алексеев гледаше с ужас как повече от сто цивилни паднаха в кипящата вода. Ужасът му не бе породен от загубата на човешкия живот — този мост му трябваше! Други две ракети паднаха върху средния мост. Той не се срути, но пораженията бяха достатъчно сериозни, за да възпрепятстват преминаването на танкове по него. Глупаци! Кой ли беше отговорен за всичко това? Той се обърна към Сергетов.
— Извикайте инженерните части. Прекарайте понтонните единици и десантните лодки до фронта. Те имат абсолютен приоритет. След това искам да докарате тук всички зенитни ракети и оръдия, които успеете да намерите. Всеки, който се опита да им попречи, ще бъде разстрелян на място. Уверете се, че заповедта е доведена до знанието на регулировчиците. Вървете!
Съветските танкове и пехота бяха стигнали до единствения останал здрав мост. Три пехотни машини преминаха на скорост по моста и се втурнаха да търсят укрития под обстрела на американците и белгийците. Последва ги един танк. Тежкият Т-80 премина по моста, стигна до другия бряг и беше взривен от вражеска ракета. Последваха го още два, които стигнаха до западния бряг. Тогава иззад една сграда се появи британски „Чийфтан“, който последва съветските танкове по моста. Алексеев с удивление гледаше как британската бронирана машина се вмъкна между два съветски танка, без да бъде забелязана от техните екипажи. Точно зад него се движеше американска ракета, която се заби в земята и вдигна облак прах и пръст. В началото на моста се появиха още два чийфтана. Единият беше взривен от изстрел от упор на съветски Т-80, а другият стреля и само секунда по-късно унищожи руснака. Британският танк унищожи още два съветски танка, преди да бъде разбит от баражния огън на руснаците, и докато гледаше това, Алексеев се сети за една история за някакъв смел селянин на някакъв мост, която беше чувал в детството си. Още пет съветски бронирани машини пресякоха моста.
Генералът вдигна шлемофона си и набра щабквартирата на 8-а гвардейска армия.
— Говори Алексеев. Имам една рота на отсрещния бряг на Лайне. Трябва ми поддръжка. Успяхме да пробием. Повтарям, пробихме германския фронт! Искам въздушна поддръжка и хеликоптери да атакуват натовските части на север и на юг от мост 439. Изпратете два пехотни полка, които да помогнат при преминаването на реката. Дайте ми необходимите подкрепления и цялата ми дивизия ще бъде на отвъдния бряг до полунощ.
— Ще получите всичко, с което разполагам. Понтонните ми части вече тръгнаха.
Алексеев се облегна на стената на БМП-то. Той свали манерката от колана си и отпи голяма глътка, докато наблюдаваше как пехотинците му се катерят по хълмовете под вражеския обстрел. На отсрещния бряг вече бяха преминали две пълни съветски роти. Сега врагът се опитваше да унищожи останалия здрав мост. Генералът трябваше да прехвърли поне един пълен батальон на другия бряг, ако искаше да задържи този мост повече от няколко часа. „Ще видя сметката на копелето, което стреля по мостовете ми“ — обеща си мислено той.