За да се отвлече от мрачните мисли — а трябва да отбележим, че новата квартира на Юденплац му харесваше, работата там спореше и Констанце стана по-весела, — Волфганг почна да пише струнен квартет. Към такава сложна музикална форма отдавна не бе пристъпвал. И сега навярно искаше да утвърди чрез тази музика своята независимост от бремето на делничните грижи.
В същото време изучаваше квартетите на Йозеф Хайдн, които го бяха пленили още преди десет години, а също и новите. Руските квартети на този композитор. Хайдн ги беше посветил на великия княз Павел. Хайдновите квартети бяха най-хубавите от всички, които Волфганг бе слушал, и той грижливо ги изучаваше фраза по фраза, изяснявайки си принципа на техния строеж.
И четирите инструмента имаха равностойни по значение партии, а темите се разгръщаха в мелодии с такава стройност и дълбочина, каквито той обичаше.
Завърши квартета в сол-мажор и легна болен — постоянният недостиг на пари, тревогата за здравето на Констанце и изтощението от прекомерната работа си казаха думата. Целия май той не можа да напише нито един такт, а през това време парите се топяха, останаха само дукатите, отделени за предстоящото раждане.
Веднъж през юни Волфганг се появи на една музикална сбирка у ван Свитен, за пръв път след едномесечно отсъствие, и баронът се обърна към него за помощ. Ван Свитен бе получил писмо от един учител по музика в Бон, господин Нефе, и искаше от Волфганг съвет. Моцарт прочете:
„Драги бароне, до нас в Бон стигна вест, че сте голям познавач на музиката, и ви моля да се отнесете снизходително към ходатайството ми за ученика, когото имам честта да обучавам. И дядо му, и баща му бяха певци, а самото момче напомня Волфганг Амадеус Моцарт — както се твърди, ваш добър приятел. На осем години това прекрасно момче вече чудесно свиреше на цигулка; на единадесет гладко и с чувство изпълняваше «Добре темперирано пиано» на Себастиан Бах, а сега е дванадесетгодишен и е блестящ импровизатор на пиано, освен това пише сонати за този инструмент, най-предпочитания от него. Но този млад талант, Лудвиг ван Бетховен, има нужда от подкрепа, за да може да извършва концертни турнета и да се учи. Ако успехите му продължат да бъдат такива, каквито са сега, той непременно ще стане втори Волфганг Амадеус Моцарт и много ще ме зарадвате, в случай че успеете в нещо да му помогнете. А ако стане ученик на бележития ви приятел, така ще направите голяма услуга и на музиката изобщо — изкуството, на което всички ние сме толкова предани.
Ваш покорен слуга:
Кристиан Готлиб Нефе.“
— Какво мислиш по този повод? — запита ван Свитен. Волфганг добре разбираше какъв отговор очаква от него приятелят му, но бездруго беше съвсем претоварен с уроци.
— Деца-чудо има на света доста, само че малцина от тях достигат истински висоти — рече той.
— Наемаш ли се да обучаваш младия Бетховен?
Волфганг въздъхна. Той едва бе станал от постелята, за да зарадва ван Свитен, обезпокоен от дългото му отсъствие в неделните сбирки.
— А кой ще плаща за него във Виена? — попита Волфганг. — Дори ако приема да уча младежа, кой ще поеме издръжката му?
— Не зная.
Да, Волфганг очакваше това. Ван Свитен би могъл да издържа няколко Лудвиг ван Бетховеновци, но бе известен със скъперничеството си не по-малко, отколкото с любовта си към музиката.
— Уверен съм, че младият ван Бетховен е способен ученик, както и много други — рече Волфганг. — Ако пристигне във Виена, с удоволствие ще го чуя.
Наближаваше Констанце да роди. Волфганг съвсем забрави детето-чудо, за което ходатайствуваше ван Свитен. Здравето му доста се бе подобрило; прекарвайки нощите до леглото на Констанце, за да може в случай на необходимост да й помогне веднага, Волфганг реши да се занимава с нещо в тягостните безсънни часове и се зае да пише нов струнен квартет.
Нощем Констанце често извикваше и потреперваше. А денем бе потисната и затворена. Стесняваше се от непривлекателния си вид, но Волфганг остана както преди нежен и внимателен. И макар че много искаше да има деца, понякога, като виждаше как жена му се мъчи, почваше да се съмнява дали децата са чак толкова необходими.
Новия си струнен квартет пишеше в ре-минор. И докато работеше над първата част, алегро модерато, където вплиташе онази строга уравновесеност и красноречива изразителност, която откри в Руските квартети на Хайдн, не можеше нито за миг да забрави ужасяващата детска смъртност във Виена. Целият този квартет бе пропит от дух на фатализъм.
В мислите си Волфганг постоянно се връщаше към жената, благодарение на която се бе появил на този свят, и се питаше дали и мама, докато го е носила в утробата си, не е страдала, също както страда сега Констанце. Примиряваше се с факта, че татко и Нанерл не са при него, но не допускаше дори най-бегъл помисъл, че мама би могла да го изостави в такъв момент. Госпожа Вебер предложи да се премести при тях, ала Констанце отказа; това ще предизвика излишни вълнения, рече тя, без да придава значение на факта, че майка й е в съседната стая и може да чуе.
