Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Втората част на квартета беше мелодична както всяко анданте на Моцарт, но изпълнена със скръбни, мрачни мотиви. Мама навярно е спала също тъй неспокойно, както Констанце, и все пак бе родила седем деца. И макар че беше изгубила пет от тях — две момченца и три момиченца, — Волфганг никога не бе я чул да се оплаква. Сега разбираше защо тя толкова мечтаеше да я погребат в „Свети Петър“ в Залцбург: там почиваха неговите братчета и сестричета.
За трета част той избра формата на менует в темпо алегрето. Гнетяха го мисли за мъките, при които се ражда човек, и в музиката преобладаваше скръбта.
Всичките му братчета и сестричета се родили живи, това знаеше от татко, но пет бяха умрели на възраст от шест дни до половин година. Какъв жесток удар на съдбата, мислеше си Волфганг и се молеше същата беда да не постигне него и Констанце. А чувствата преливаха в душата му.
Една сутрин, когато Констанце се събуди бодра и весела, той писа на татко:
„Трябва да станеш кръстник на нашето първо дете. Не можеш да откажеш на молбата, която идва от самото ми сърце — още преди месеци беше помолил татко за това, обаче той не отговори, — но тъй като е невъзможно да присъствуваш, ще помоля някого да те замени по време на кръщелната церемония, понеже каквото и да ни се роди — генерис маскулини или феминини, — смятаме да го наречем Леополд или Леополдине.“
След седмица Констанце почувствува родилни болки и Волфганг уведоми татко. Прати да повикат и тъща му. Тя бе родила четири деца, имаше опит. Госпожа Вебер пристигна веднага, намери и акушерка; доктор не трябва, каза тя, в тези работи докторите разбирали по-малко от акушерките и Волфганг се съгласи, макар страхът да не го напускаше нито за миг.
Тъща му забрани да влиза в спалнята — присъствието му само щяло да им пречи и да тревожи родилката.
Волфганг се зае отново със струнния си квартет и заработи над последната част, алегрето ма нон тропо, работата всецяло го погълна. Дочуваше стоновете на Констанце и превръщаше болката и страданията й в стройна, прекрасна музика; да бъде свидетел на мъките й, щеше да е непоносимо. Чувствата му винаги намираха отражение в музиката. Когато се измъчваше Констанце, страдаше и той; когато тя плачеше, плачеше и той; когато според него я гонеше по петите самият дявол, за това разказваше музиката му. И докато всеки от четирите инструмента водеше самостоятелно и уверено своята партия и изкусно се сливаше с другите в строгата форма на квартета, под ръката на композитора се раждаше нов свят от съзвучия, който предаваше родилните мъки и всички тревоги, свързани с това.
В стаята неочаквано влезе госпожа Вебер — трябваха й леген и топла вода. Миг-два тя гледа Волфганг — той седеше кротко и грижливо нанасяше на хартията фраза след фраза, — а после възкликна:
— Може ли да си такъв безсърдечен! Такъв корав човек!
Какво трябваше да прави. Искаше му се да й отговори с подобно оскърбление, но това беше чуждо на натурата му.
И той попита с надеждата, че детето ще се роди тъй съвършено, както новият му струнен квартет, само че без изпълващата го вътрешна тревога:
— Как е Констанце?
— Ако бог е милостив и имаме щастие, детето скоро ще се появи. — И пак се втурна при дъщеря си, като заключи след себе си вратата.
Измъчен от очакване, Волфганг отново прегледа квартета, за да се увери дали не е допуснал грешки, докато го бе гълчала тъща му. И в момента, в който почна да му се струва, че тази нощ няма край, госпожа Вебер, появила се на вратата на спалнята, гордо обяви: родило се е момче — самата тя бе майка на четири момичета — Констанце не посрамила семейство Вебер и създала чудесно, здравичко бебче.
След като разрешиха на Волфганг да види първородното си дете и той целуна Констанце — стори му се, че и тя, и детето изглеждат прекрасно, ако се вземе под внимание колко мъки понесоха за това, — тъщата веднага пое юздите в свои ръце. С тон, който не допускаше възражение, тя заяви, че ще остане при Констанце, докато родилката съвсем се оправи. Намери за детето бавачка, която да му бъде и дойка. Волфганг сметна това за разумно — той не искаше Констанце сама да кърми детето поради опасения от млечна треска.