Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Най-после се запознахте! И надявам се, ще станете добри приятелки.
Обаче нито татко, нито Нанерл целунаха Констанце, както му се искаше на Волфганг, а Констанце не смееше първа да пристъпи към това. Нанерл почти веднага измъкна ръката си; лицето на татко, когато погледна снаха си, стана напрегнато.
Синът не ме е излъгал в писмата си, заключи Леополд, жена му съвсем не е красавица, макар че не е и грозна. Има хубави тъмни очи и приятна фигура, но да е мъченица, както се оплакваше Волфганг, едва ли — просто е най-обикновена млада немкиня.
Волфганг се намръщи, като видя, че баща му не проявява към Констанце топли чувства, и Леополд побърза да каже, обръщайки се към снаха си:
— Много се радвам, че пътуването ви е завършило благополучно.
— Благодаря ви, господин Моцарт.
— Кажи „татко“, Констанце, „татко“ — поправи я Волфганг.
Но Леополд не се обади в подкрепа и когато ги поведе към Танцмайстерзал — това беше доста по-лесно, отколкото да се поддържа разговорът, — Констанце каза:
— Имате чудесен дом, господин Моцарт. Навярно сте го избирали много грижливо.
— Пестеливост, предвидливост и дълги години преподаване на музика — ето причината.
— Волфганг навярно точно тук е черпел вдъхновение.
— Тежък труд. Пот. Дисциплина. Правилно обучение и вродена гениалност.
— Да вървим, татко — каза Волфганг с надеждата, че ще разведри напрегнатата атмосфера. — Трябва да обсъдим с теб по-важни неща. Донесох много нови произведения и искам да ги прегледаш. Фуги, прелюдии, две фантазии, три концерта…
— А месата? — прекъсна го баща му.
— Трябваше да я отложа, попречи ми непредвидена работа.
— Още не е завършена? — осъдително запита татко.
— Ще я завърша тук. Сега, когато отново сме всички заедно.
— А детето как е? Учудвам се, че сте го оставили само.
— Раймунд Леополд е поверен на грижите на дойката си.
— И все пак едно бебе не бива да се оставя на кого да е, като музикално произведение срещу разписка, за да си го прибереш след време здраво и невредимо.
— Татко, но нали ти сам казваше: вредно е майките да кърмят децата си. Аз само следвам твоя съвет.
— Ние с майка ти никога не сме оставяли тебе и Нанерл сами. Нито за миг.
Констанце мълчеше. Беше й много мъчно за детето, но да признае това пред свекъра си, бездруго враждебно настроен към нея, значеше да даде в ръцете му още един коз. Волфганг промени темата на разговор, като връчи на баща си своите нови произведения.
Леополд не можеше да остане равнодушен. Сложи си очилата и се зае да преглежда фугите, а Нанерл пое фантазиите.
Леополд изучаваше фугите и колкото по нарастваше възхищението му, толкова повече сърцето му се свиваше от болка. Волфганг се е влюбил в стария Бах, а на неговото, Леополдовото влияние, е настъпил край.
Според Нанерл фантазиите били прекалено трудни и мрачни по настроение, на което Волфганг възрази:
— Може би. Но ти ги изсвири спокойно и гладко, с присъщите ти лекота и изящество. Ако ги изпълняваме бързо и силно, те ще дразнят ухото, също както Клементи, който абсолютно всичко свири престо, престисимо и ала бреве.
Нанерл изпълни фантазиите, а Волфганг помоли Констанце да пее.
Леополд се изненада от музикалността на Констанце. Имаше чудесно поставен глас, с приятен тембър. Когато тя свърши, Леополд каза: „Браво!“, а Нанерл заръкопляска и Волфганг почувствува, че най-после жена му е приета от близките му.
На 30 юли, рождения ден на Нанерл, Леополд реши да покани Няколко стари приятели да отпразнуват събитието и да им представи снаха си.
Като видя с каква радост Булингер, Хагенауер, Шахтнер и другите прегръщат Волфганг, Констанце се убеди, че те всички искрено го обичат. И към нея се отнесоха с голяма топлота и това силно я трогна. Драго им беше да се запознаят с нея. Щом Волфганг я е избрал, те не могат да не я харесват, мислеше си Констанце и се чувствуваше в компанията им съвсем добре.
Дойде Йохан фон Берхтолд цу Зоненбург и Леополд с гордост представи новия гост. Зоненбург беше към петдесетте; вероятно чиновник от нисшото аристократическо съсловие, с приятна външност, но нищо повече от това, реши Констанце. Той не се отделяше от Нанерл, пък и тя след пристигането му много се оживи. Волфганг бе казал на жена си, че сестра му навършва тридесет и две години, и Констанце не се съмняваше: чака я нерадостната съдба на всички стари моми. Сега обаче увереността й се разколеба. Очевидно Нанерл е влюбена в Зоненбург и се надява да се омъжи за него; нима Леополд ще се обяви и против нейния брак, както в случая със сина, размишляваше Констанце. Но сега за пръв път, откак бяха в Залцбург, бащата имаше истински радостен вид.