Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— На това аз не мога да отговоря — каза боцманът.
— Добре, Еъртън! — каза Гленарван. — Вие удържахте думата си, аз също ще удържа моята. Ще обсъдим на кой тихоокеански остров да ви свалим.
— О, това ми е безразлично, милорде — отговори Еъртън.
— Върнете се в кабината си — каза Гленарван — и чакайте нашето решение.
Боцманът се оттегли под охраната на двама моряци.
— Този престъпник би могъл да бъде човек — каза майорът.
— Да — отговори Гленарван. — Той има силен характер и е умен! Жалко, че с тия си способности е тръгнал по кривия път.
— А Хари Грант?
— Боя се, че е загубен завинаги! Бедните деца! Кой би могъл да каже къде е баща им?
— Аз! — отговори Паганел. — Да, аз!
За отбелязване беше, че географът, обикновено толкова слад-кодумен и нетърпелив, бе мълчал почти през целия разпит на Еъртън. Той слушаше безмълвно. Но последната дума, която произнесе, струваше повече от всички други и накара Гленарван да подскочи.
— Вие, Паганел — възкликна той. — Вие знаете къде е капитан Грант?
— Да, доколкото може да се знае — отговори географът.
— А откъде?
— Все от същия тоя документ.
— А! — обади се майорът с тон на истинско недоверие.
— Най-напред ме изслушайте, Мак Набс — каза Паганел, — а след това вдигайте рамене. Не казах нищо досега, защото нямаше да ми повярвате. А беше и безполезно. И ако се решавам да говоря сега, то е, защото думите на Еъртън потвърждават моето мнение.
— Значи Нова Зеландия? — попита Гленарван.
— Слушайте и съдете — отговори Паганел, — не без причина или по-право не без „известна причина“ аз извърших грешката, която ни спаси. В момента когато пишех това писмо под диктовката на Гленарван, думата „Зеландия“ се въртеше постоянно в главата ми. Причината беше следната: вие си спомняте, че бяхме в колата. Мак Набс току-що беше разказал на леди Елена историята с каторжниците. Той й беше дал броя от „Австралийски и Новозеландски вестник“, който описваше катастрофата при Кемдънбридж. В момента когато пишех, вестникът лежеше на пода и беше сгънат така, че от заглавието му се виждаха само две срички. Тия две срички бяха „aland“. Какво просветление озари мозъка ми! „Aland“ беше тъкмо дума от английския документ, дума, която превеждахме дотогава „на земята“, а която всъщност беше окончанието на собственото име Zeland — Зеландия.
— Хм! — възкликна Гленарван.
— Да — продължи Паганел с дълбоко убеждение, — това тълкование не ми беше дошло на ума и знаете ли защо? Защото, естествено, аз проучвах френския документ, по-пълен от другите, но в който липсва тази важна дума.
— Охо! — каза майорът. — Вие имате прекалено въображение, Паганел, и лесно забравяте предишните си тълкования.
— Говорете, майоре, аз съм готов да ви отговоря.
— Тогава какво става с думата „austra“? — запита майорът.
— Каквото и по-рано. Тя означава само „южни“ страни.
— Добре! Ами сричките „indi“, които отначало бяха корен на думата „indiens“ — „индианци“, а после корен на „indigenes“ — „туземци“?
— Е, добре — отвърна Паганел, — за трети и последен път те ще бъдат първите две срички от думата „indigence“, т.е. „окаяно състояние“.
— A „contin“? — извика Мак Набс. — Още ли означава континент?
— Не, защото Нова Зеландия е само остров.
— Тогава?… — запита Гленарван.
— Драги лорде — отговори Паганел, — ще ви преведа документа според моето трето тълкование и вие ще съдите. Трябва обаче да направя две забележки: 1) по възможност забравете предишните тълкования и се освободете от всяко предубеждение и 2) някои пасажи ще ви се сторят „пресилени“, а възможно е да ги превеждам и неточно, но те нямат никакво значение като например думата „агония“, която ме смущава, но която не мога да обясня другояче. Впрочем за основа на моите тълкования служи френският документ, а недейте забравя, че той е писан от англичанин, на когото особеностите на френски език може би не са били познати. След този предговор започвам.
И Паганел, като произнасяше бавно всяка сричка, прочете следното:
„H a 27 юни 1862 година тримачтовият кораб «Британия» от Глазгоу претърпя крушение след дълга агония в южните морета край бреговете на Нова Зеландия (по английски Zealand). Двама моряци и капитан Грант успяха да стигнат брега. Там, непрекъснато в окаяно състояние, те хвърлиха този документ при… дължина и 37° 11′ ширина. Елате им на помощ, иначе те са загубени.“
Паганел спря. Тълкуването му беше приемливо. Но тъкмо защото то беше толкова правдоподобно, колкото и предишните, можеше да бъде и погрешно. По тази причина Гленарван и майорът дори не мислеха да го оспорват. При все това понеже следи от „Британия“ не бяха намерени нито по бреговете на Патагония, нито по бреговете на Австралия, в точките, където тия земи се пресичат от тридесет и седмия паралел, шансовете бяха в полза на Нова Зеландия. Тази забележка на Паганел направи силно впечатление на приятелите му.