Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Сега, Паганел — каза Гленарван, — ще ми кажете ли защо от близо два месеца пазехте в тайна това тълкование?
— Защото не исках и този път да ви давам напразни надежди. Освен това отивахме към Окленд, към мястото, лежащо на ширината, посочена в документа.
— А защо не казахте нищо и тогава, когато бяхме отклонени от този път?
— Защото, колкото и вярно да е това тълкование, то не може да помогне за спасяването на капитана. Дори ако допуснем, че капитан Хари Грант е бил изхвърлен в Нова Зеландия, щом са изтекли две години, без да даде знак за живот, значи, че е загинал при корабокрушението или е станал жертва на новозеландците.
— Следователно мислите, че?… — запита Гленарван.
— Че може би ще намерим някои остатъци от корабокрушението, но че самите корабокрушенци от „Британия“ са безвъзвратно загубени!
— Мълчание върху всичко това, приятели! — каза Гленарван. — И оставете на мен да избера момента, когато да съобщя тази скръбна новина на децата на капитан Грант.
Глава XX
ВИК В НОЩТА
Екипажът скоро узна, че тайнствената съдба на капитан Грант е била изяснена от разкритията на Еъртън. Всички на яхтата бяха много обезкуражени, защото бяха разчитали на боцмана, а боцманът не знаеше нищо, което би могло да насочи „Дънкан“ по следите на „Британия“.
Посоката на яхтата бе запазена. Оставаше само да изберат острова, на който да свалят Еъртън.
Паганел и Джон Манглс се справиха с корабните карти. Тъкмо по тридесет и седмия паралел се намираше един уединен остров, познат под името Мария-Терезия. Той представлява една скала, загубена сред Тихия океан, и отстои на три хиляди и петстотин мили от американския бряг и на хиляда и петстотин от Нова Зеландия. На север най-близките до него земи образуват архипелага Помоту, под френски протекторат. На юг никаква земя чак до вечните ледове на Южния полюс. Никой кораб не идва до този самотен остров и никога до него не достигат новини от света. Единствено буревестниците се отбиват на него, за да си починат от дългия полет. Много карти дори не отбелязват тази скала, в която се разбиват вълните на Тихия океан.
Ако някъде на земята действително съществува пълно усамотение, то е на този остров, захвърлен далеч от всички човешки пътища. Решението беше съобщено на Еъртън, който прие да живее там, далеч от себеподобните си, и „Дънкан“ взе курс към Мария-Терезия.
В този момент местонахождението на кораба бе такова, че ако се прокараше една съвсем права линия, тя би минала през острова, залива Талкауано и дължината на „Дънкан“.
След два дни, в два часа, дежурният моряк съобщи, че вижда земя на хоризонта. Това беше Мария-Терезия, нисък и продълговат остров, който едва се подаваше над вълните и приличаше на огромен кит. Тридесет мили го отделяха още от яхтата, която пореше вълните със скорост шестнадесет мили в час.
Малко по малко профилът на острова се очерта на хоризонта. Слънцето, което клонеше на запад, изрязваше върху светлия си фон неговия странен силует. Тук-там се издигаха няколко ниски върхове, озарени от лъчите на дневното светило. В пет часа на Джон Манглс се стори, че над острова се издига лек дим.
— Това да не е вулкан? — запита той Паганел, който с насочен далекоглед разглеждаше тази нова земя.
— Не знам какво да мисля — отговори географът. — Мария-Терезия е по-малко познат остров, но няма да се учудя, ако е образуван от някое подводно повдигане и следователно има вулканичен произход.
— Но ако е създаден от изригване — каза Гленарван, — няма ли опасност да изчезне от изригване?
— Това е малко вероятно — отговори Паганел. — Неговото съществуване от много столетия е вече една гаранция. А остров Джулия, който се бе появил в Средиземно море, остана кратко време над вълните и само няколко месеца след появяването си съвсем изчезна.
— Добре — каза Гленарван. — А мислиш ли, Джон, че ще успеем да стигнем до него преди настъпването на нощта?
— Не, ваша светлост. Не мога да излагам „Дънкан“ на опасност в тъмнината покрай брегове, които не познавам. Ще се движим бавно, с намален ход, и утре на разсъмване ще изпратим лодка на брега.
В осем часа вечерта Мария-Терезия, макар че отстоеше на не повече от пет мили, се виждаше само като едва забележима продълговата сянка. „Дънкан“ продължаваше да се доближава.
В девет часа се появи доста силна светлина. В тъмнината блесна огън. Той беше неподвижен и продължаваше да свети.