Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Барук пристъпи и отвори уста, но замълча, щом видя жеста на Рейк, и се обърна към приближаващия се Истрайсиън Д’Арл.
Мрачните очи на съветника се спряха върху Ралик.
— Бих могъл да заподозра — каза той, — че при този ваш стил бяхме свидетели на професионално убийство. Разбира се, дори Гилдията на убийците не е толкова нагла, че да извърши публично убийство. Следователно нямам друг избор, освен да запазя подозренията за себе си. И да оставим нещата така. Лека вечер, господа. — Обърна се рязко и се отдалечи.
— Мисля — каза Рейк и маскираното му лице се извърна към убиеца, — че двубоят беше доста неравен.
Няколко души се втурнаха и обкръжиха тялото на Търбан Орр. Надигнаха се викове на потрес.
Барук забеляза хладното задоволство, изписало се на лицето на Ралик, и каза:
— Свърши се, Ралик. Прибирай се.
До тях се появи едра закръглена жена в яркозелен, поръбен със злато халат. Беше без маска и се усмихна широко на Барук.
— Здравейте. Интересни времена, нали? — От едната й страна стоеше слуга: държеше поднос с възглавничка и наргиле върху нея.
Ралик отстъпи с лек поклон и ги остави.
Барук въздъхна.
— Здравей, Деръдан. Позволи ми да ти представя лорд Аномандър Рейк. Милорд, вещицата Деръдан.
— Извинете ме за маската — каза й Рейк. — Но най-добре е да не я свалям.
От ноздрите на Деръдан блъвна дим.
— Колегите споделят нарастващата ми тревога, нали? Имам чувството, че наближава буря, и макар Барук да продължава да ни успокоява, предчувствията са си предчувствия все пак, нали?
— Окаже ли се необходимо — каза Рейк, — лично ще се заема със случая. Не съм убеден обаче, че най-голямата заплаха за нас е онази извън градските стени. Подозрение, вещице, нищо повече.
— Мисля — каза предпазливо Барук, — че бихме искали да чуем за тези твои подозрения, Рейк.
Тайст Андий се поколеба, после поклати глава.
— Би било неразумно. Нещата са твърде деликатни, за да ги обсъждаме. Но засега ще остана тук.
Барук изръмжа сърдито, но Деръдан му махна пренебрежително с ръка.
— Вярно е, че Кабалът на Т’орруд не е свикнал да се чувства безпомощен, нали? Вярно е също така, че гъмжи от опасности и всяка може да се окаже лъжлив ход, отвличане, нали? Коварна е императрицата. Колкото до мен, твърдя, че доверието ни е взаимно. — Усмихна се на Барук и добави: — Трябва да поговорим.
Рейк се поклони на дамата.
— За мен бе удоволствие да се запознаем, вещице. — Изгледа ги, докато се отдалечаваха. Слугата с подноса припкаше след вещицата.
Круппе пресрещна един слуга, понесъл тава, отрупана с лакомства, гребна две шепи каквото му попадна подръка, след което се обърна, за да поднови разговора си с Крокъс. И спря. Момчето беше потънало вдън земя.
Тълпата се беше струпала на терасата, някои гости бяха разгневени, но повечето — само объркани. „Но къде е лейди Симтал?“ — питаха се. Някои, ухилени, сменяха тутакси въпроса с „Не къде, с кого?“ Ново предчувствие беше обзело благородниците. Кръжаха като лешояди в очакване да се появи грешната им домакиня.
Усмихнат блажено зад херувимската си маска, Круппе бавно вдигна очи към терасата над вътрешния двор тъкмо навреме, за да види тъмния женски силует зад щорите. Облиза лепкавата захар от пръстите си и млясна с устни.
— Има мигове, промърморва Круппе, когато целомъдрието, породено от въздържанието, се оказва благодат, не, източник на огромно облекчение. Скъпи Мурильо, приготви се за буря.
Симтал дръпна две от дъсчиците на щорите, погледна надолу и каза:
— Оказа се прав. Наистина всички са излезли навън. Странно, при тази идваща буря. Май трябва да се облека. — Върна се при леглото и започна да събира дрехите си, пръснати по пода. — А ти, Мурильо? Не мислиш ли, че спътникът ти долу ще се чуди къде си, скъпи любовнико?
Мурильо смъкна крака на пода и навлече клина си.
— Не мисля.
Симтал го изгледа с любопитство.
— Ти с кого дойде?
— С един приятел. — Той сви рамене и започна да закопчава ризата си. — Едва ли го познаваш.
В този момент вратата се разтвори с трясък. Облечена само по бельо, Симтал извика стъписано. Очите й с гняв изгледаха високия мъж в къс плащ, застанал на прага.
— Как смеете да влизате в спалнята ми? Веднага излезте или ще извикам…
— Двамата стражи, които патрулираха в коридора, са напуснали, мадам — каза Ралик Ном, влезе и затвори вратата. После погледна Мурильо и добави: — Я се обличай по-бързо!
— Напуснали? — възкликна Симтал.
— Верността им беше откупена — каза убиецът. — Урок, който добре са усвоили от самата вас.
— Ако запищя, ще дойдат други.