Сага за Форсайтови

— Предайте я на мистър Джолиън Форсайт, щом дойде — каза той, после се качи в току-що излезлите на мода таксита, за да отиде в Сити…

Джолиън получи картичката още същия следобед и се запъти към Клуба на ценителите. Какво искаше Соумс от него? Дали е научил за Париж? Докато вървеше по Сейнт Джеймс Стрийт, той реши да не премълчава за престоя си в Париж. „Но не бива да го осведомявам, че тя е там, освен ако вече знае.“ В такова сложно душевно състояние го заведоха при Соумс, който пиеше чай до малкия еркерен прозорец.

— Не, благодаря, не искам чай — заяви Джолиън. — Но бих продължил да пуша, ако е позволено.

Завесите не бяха още спуснати, при все че лампите навън бяха вече запалени; двамата братовчеди седяха и се гледаха.

— Чувам, че сте били в Париж — започна най-сетне Соумс.

— Да; току-що се завърнах.

— Каза ми Вал; той заминава, значи, със сина ви?

Джолиън кимна.

— Навярно не сте виждали Айрин. Изглежда, че е някъде в чужбина.

— Напротив, видях я.

— Как е тя?

— Много добре.

Ново мълчание; Соумс се поизправи в стола си.

— Когато ви видях последния път — започна отново той, — не бях взел още никакво решение. Поговорихме, вие изказахте мнението си. Не смятам да подновявам този спор. Ще ви кажа само следното: моето положение пред нея е извънредно тежко. Не желая да използвате влиянието си в моя вреда. Станалото е отдавна минало. Ще й предложа да го забрави.

— Нали й предложихте — промълви Джолиън.

— Тази мисъл беше още нова за нея и я смути. Но, колкото повече мисли за това, толкова по-лесно би трябвало да разбере, че това е единственият изход и за двама ни.

— Нямам такова впечатление за настроенията й — отвърна с подчертано спокойствие Джолиън. — Извинете, но напълно грешите, ако смятате, че разумът има някакво значение в случая.

Той видя, че бледото лице на братовчед му още повече пребледня: без дори да подозира, Джолиън бе повторил думите на Айрин.

— Благодаря — промърмори Соумс, но аз виждам нещата може би по-ясно, отколкото мислите. Искам само да се уверя, че не ще се опитате да я настроите против мене.

— Не зная какво ви кара да мислите, че имам някакво влияние — каза Джолиън; — но ако имам, мой дълг е да го използвам само за това, което според мен е нейното щастие. Аз съм от така наречените „феминисти“.

— „Феминист“! — повтори Соумс, който искаше да спечели време. — Означава ли това, че сте против мене?

— Грубо казано — отвърна Джолиън, — аз съм против това една жена да живее с един мъж, който й е направо неприятен. Подобно нещо ми се струва отвратително.

— И предполагам, че при всяко виждане се стараете да й внушите своето мнение.

— Няма изгледи да я видя пак.

— Няма ли да се върнете в Париж?

— Не, доколкото ми е известно засега — отговори Джолиън, като усещаше напрегнатия поглед на Соумс.