Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Защо да се обаждам на Марси? - попита той.
- Родителите ѝ нали имат къща на брега... в Северна Каролина или нещо такова?
- Какво общо има къщата на брега?
- Имат или нямат?! - настоях.
- На островите. Защо?
- Кажи ѝ да отиде там. Веднага. Тази вечер.
- Защо? А и тя ще попита защо.
Направих се, че не съм го чул.
- Кажи ѝ да вземе колкото е възможно повече храна и бутилирана вода. Основни неща - ориз, брашно, газови бутилки. Не трябва да пропуска газовите бутилки. Колкото може да намери.
Той вече ме гледаше без гняв.
- Плашиш ме, Скот.
- Броуди! Името ми е Броуди.
- Извинявай.
- Не се извинявай. Ти си в безопасност на мястото си - на високите брегове на морала. Тя може ли да стреля?
- Разбира се. Учил съм я.
- Да вземе дългобойни оръжия. Карабини, ловни пушки. След малко ще ти кажа най-добрите модели и марки. След като ги разположи в къщата, ще ѝ обясня как да ги направи напълно автоматични. Ще са ѝ нужни и муниции. Много муниции.
Брадли опита да ме прекъсне.
- Чакай. Ако някой доближи къщата на двеста метра, ще ги предупреждава да се махат. Ако продължават напред, стреля на месо. Без предупредителни изстрели. Двеста метра, това е важно - от това разстояние няма опасност да вдиша аерозолни частици и да се зарази.
Видях в очите му да се появява страх.
- С какво да се зарази?
- С вирус. Много заразен и устойчив на всички известни ваксини. Този вид се нарича евазивно-хеморагичен и се смята, че смъртността при заразяване е 100 процента. Това е, което изпращат в страната ни. Едра шарка.
Бен Брадли, ченге от „Убийства“ в Манхатън, герой от 11 септември, човек, който бе пресякъл океана за втори път в живота си, външен човек, привлечен в секретния свят само преди дванайсет часа, човекът, който сега седеше на усамотена височина високо на турския бряг, най-смелият човек, когото познавах, стана единайсетият, който научи.
18.
Бен не се обади на Марси - когато се наложи да избира между две злини и неспособен да измисли алтернатива на плана ми да измъкнем истината от Сарацина, избра по-малката.
- Да преговорим плана пак - каза тихо, когато преодоля шока - и страха си - от надвисналата катастрофа.
Когато приключих с разясненията по плана и отговорих на куп въпроси - дори за дължината на въжето и как се прави примка, - включих на скорост, излязох от паркинга и подкарах по шосето.
Съсредоточих се върху шофирането. Намалих скоростта едва когато стигнахме Бодрум и тръгнахме по малките улички. Когато приближих къщата, която търсех, спрях до бордюра на петдесетина метра от нея. Посочих я на Бен, накарах го да посочи десет отличителни белега и да ги повтори. Това е стандартният начин за запаметяване и повечето изследвания показват, че дори при краен стрес човек запомня шест от десетте. След като се уверих, че дори във водовъртежа на активна мисия Брадли ще успее да намери точната къща, подкарах към хотела.
Докато Бен беше на рецепцията, аз тръгнах към стаята си, за да проверя какви щети са нанесли момчетата на Кумали. Когато влязох в асансьора, видях мениджърът да се усмихва и да взема паспорта на Бен.
- А-а-а, мистър Бенджамин Майкъл Брадли - каза му, - ще ми трябва кредитна карта от теб, за да бъда в безопасност.
- Моля? - каза Бен.
19.
Нямаше нищо. Стоях в хотелската си стая и там нищо не беше пипнато.
Затворих вратата, отидох до шкафа, набрах кода и отворих сейфа. Лаптопът и пластмасовата папка си стояха точно както ги бях оставил.
Огледах стаята. Къде, по дяволите, бях сгрешил? Как Кумали бе схванала какво готвя? Дали човекът от турската МИТ не я беше предупредил умишлено или неволно? Не ми се струваше възможно - понасяше прекалено голям риск да се провали заради телефонен разговор с обикновен полицай. Защо тогава не бе лапнала стръвта? Заразхождах се из стаята и прехвърлях в главата си възможни обяснения. Минах покрай неоправеното легло - на вратата бях сложил надписа „Не безпокой“, когато излизах, за да осигуря спокойствие на крадците - и влязох в банята.
Всичко беше както го оставих. Без да мисля, отидох да взема кърпата, която бях оставил на столчето, и видях тубата с паста за зъби - беше си там, където я бях оставил. От малък обаче имам странен навик - винаги оставям четката си за зъби подпряна на тубата паста. Сега беше до нея. Някой ги беше разместил, за да отвори шкафчето.