Аз съм пилигрим

Извади цифров фотоапарат от едната от раниците и с него снимаха плота на малкото бюро, така че накрая да върнат всичко на мястото му. Следваха същата процедура и преди да се заемат с всичко останало. Съвсем естествено, освен леко разместената четка за зъби нищо друго не изглеждаше разместено.

Насочиха вниманието си към сейфа и макар че снимките не бяха особено ясни, си личеше, че не е бил никакъв проблем за тях. Мускулестият вероятно е измъкнал клавиатурата и е разкрил захранването и платките. Това му е дало възможност да извади батериите - и така да изчисти кода, - а после да включи своя клавиатура. Десетина снимки показваха, че се е справил с вратичката на сейфа за по-малко от двайсет секунди.

Извадиха пластмасовата папка и преснимаха снимката на родния дом на Кумали, след което господин Здравеняка извади лаптоп и копира картата от фотоапарата на него. След това се заеха с моя лаптоп. Не беше нужно да преглеждам всички снимки, за да разбера какво са направили...

С малка отвертка отвориха компютъра ми, извадиха твърдия диск и го включиха в своя компютър, като по този начин избегнаха всички защити на операционната система. С помощта на софтуер за разбиване на кодове щяха да се справят с останалите защити и да получат достъп до всичките ми файлове и мейлове за броени минути.

След това беше много просто всичко да се прехвърли на външни дискове и лаптопът ми да се прибере отново в сейфа. Прегледах набързо и останалите снимки и видях, че са претърсили и други части на стаята, влезли са в банята и са излезли през вратата с всичко, което им е било нужно, двайсет и шест минути след идването си.

Седнах на леглото и видях последната снимка - как излизат. Ръцете ми трепереха от облекчение - този първи етап беше успешен. Кумали се бе стреснала от телефонния разговор с човека от МИТ, точно както се надявахме.

Нямаше съмнение, че ще успее да разчете откраднатите данни, а това означаваше, че следващите ѝ стъпки няма да са изцяло в нейни ръце. Щеше ли да повярва на това, което чете в имейлите? Дали при умората и безпокойството си не бях допуснал някоя малка, но фатална грешка? Дали щеше да се изплаши достатъчно - от Ярка светлина, за себе си и българския дом за сираци за детето, - за да запише ново съобщение за брат си?

Може би ако не бях толкова ангажиран с тези въпроси, щях да обърна по-голямо внимание на снимката в ръцете си. Знаех, че в района действат няколко големи наркокартела и че един от тях - управляван от отглеждащ лавандула фермер край Солун, изпитва искрен интерес към дейността на американските разузнавачи. Ако бях по-внимателен, щях да се замисля кого е най-вероятно Кумали да привлече за мръсната си работа и може би дори щях да разпозная нещо у единия от двамата, чиито физиономии бях снимал. Но не бях внимателен, а на вратата се почука.

Погледнах през шпионката. Беше Брадли.