Аз съм пилигрим

Преминах в бавната лента и огледах колите отзад в огледалото. Когато се уверих, че нямаме опашка, вкарах Бен по-навътре в света на сенките.

-      Във втория мейл пише, че е от заместник-директора на ЦРУ. Датата е преди два дни и съобщава, че имаме пробив по отвличането на трима чужденци в Хиндукуш.

-      Но нямате, нали? - попита Бен.

-      Не. Човекът и събитията са мистерия. Той е самотен вълк, организация от едно лице. Няма никакви клюки, никакво предателство. Търсим призрак.

Спуснах се по разклона за Бодрум.

-      Обаче аз го зърнах - продължих. - Знаем, че е бил в Афганистан два пъти. Първо като млад муджахидин, за да се сражава с руснаците, после, преди няколко месеца, за да отвлече тримата чужденци...

-      Защо ги е отвлякъл?

-      Това не мога да ти кажа. - Бен се обиди, но нямаше как - не беше нужно да знае това, а да не знаеш нещо е златното правило на света, в който влизаше.

-      Един аспект на случилото се обаче е от огромно значение за нашия план. Дейв Маккинли си даде сметка за това - няма начин да отвлечеш трима души сам. Не и в Афганистан, не и на различни места, не и от охранявани обекти. За да го направи, нашият призрак трябва да е разчитал на помощ. Маккинли е служил два срока в Афганистан и никой друг в Западния свят не познава тази страна по-добре от него. Той е сигурен, че някой от старите другари муджахидини, вероятно някой от племенните вождове, е помогнал на нашия човек. Тези връзки са дълбоки и обясняват защо въпреки хилядите агенти на терен там не сме чули нищо. Вторият мейл ме информира, че след два дни един от помощниците му - срещу голяма сума и нова самоличност - ще издаде имената на нашия призрак и на другите, които са му помагали.