Повелител на сенките [bg]

— Да продадеш сина си на Дивия лов, защото се тревожиш, че хората го харесват повече, отколкото харесват теб — каза Марк. — Това е по-долно.

Кристина и Кийрън го погледнаха изумени; очевидно не го бяха чули да влиза. Кралят обаче изобщо не изглеждаше учуден.

— Марк Блекторн. Дори в избора си на любовници, синът ми го влече към враговете на хората му. Какво говори това за него?

— Че знае по-добре от теб кои са неговите хора? — попита Марк, след което демонстративно обърна гръб на краля. В Двора това бе оскърбление, наказващо се със смърт. — Трябва да се отървем от него — каза той на Кийрън и Кристина, понижавайки глас. — Да повикам ли Магнус?

— Той е просто Проекция — отвърна Кийрън. Лицето му беше измъчено. — Не може да ни нарани. Нито може да остане до безкрай. Мисля, че за него това е усилие.

— Не ми обръщай гръб! — изрева кралят. — Нима мислиш, че не знам какво кроиш, Кийрън? Нима мислиш, че не знам за плана ти да се изправиш пред Съвета на нефилимите и да ме предадеш?

Кийрън извърна лице, сякаш не можеше да понесе да гледа баща си.

— Тогава се откажи от онова, което правиш — каза с треперещ глас. — Преговаряй с нефилимите. Недей да воюваш с тях.

— Не може да се преговаря с онези, които са в състояние да лъжат — озъби се кралят. — Които са го правили в миналото и отново ще го направят. Те ще излъжат и ще пролеят кръвта на хората ни. Нима мислиш, че след като приключат с теб, ще те оставят да живееш? Ще се държат с теб като един от тях?

— Отнесоха се с мен по-добре от собствения ми баща. — Кийрън вирна брадичка.

— Нима? — Очите на краля бяха тъмни и празни. — Отнех ти част от спомените, Кийрън, когато дойде в моя Двор. Искаш ли да ти ги върна?

Кийрън изглеждаше объркан.

— Каква полза би могъл да имаш от моите спомени?

— Някои от нас искат да познават враговете ни — рече кралят.

— Кийрън — обади се Марк. Погледът в очите на краля накара стомахът му да се сгърчи от страх. — Не го слушай. Иска да те нарани.

— А какво искаш ти? — попита кралят, обръщайки се към Марк.

Единствено фактът, че Марк можеше да види през него, че различаваше очертанията на леглото на Кристина и гардероба й през прозрачното му тяло, го спряха да не грабне ръжена до камината и да не замахне с него към краля. Само ако…

Само ако кралят изобщо можеше да се нарече баща, само ако не беше подхвърлил сина си на Лова като кокал на глутница прегладнели вълци, само ако не беше стоял равнодушно настрани, докато Ерек изтезаваше Кийрън…

Колко ли различен би бил Кийрън? Не така боящ се да не изгуби онези, които обича, не толкова твърдо решен да ги задържи на всяка цена, дори ако това означаваше да принуди Марк да остане в Дивия лов заедно с него?

Кралят сви устни, сякаш можеше да прочете мислите на Марк.

— Когато погледнах в спомените на сина си — рече той, — видях теб, Блекторн. Сина на лейди Нериса. — Усмивката му беше пропита със злост. — Майка ти умря от скръб, когато баща ти я напусна. Половината от мислите на сина ми бяха за теб, за това, че те беше изгубил. Марк, Марк, Марк. Чудя се дали не е в кръвта ви това умение да запленявате нашите хора и да ги превръщате в глупци.