Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Това все още са само три гласа, дори ако гласувате против Кохортата — изтъкна Джулиън.
— Няма да е лесно — съгласи се Магнус. — Според Даяна, Джия иска Зара да оглави Института толкова, колкото и ние. В момента няма да е лесно да бъде дискредитирана — след лъжата й, че е убила Малкълм, тя е страшно популярна.
От Ема се откъсна гърлено ръмжене и Кристина я потупа по ръката.
— Междувременно онова, с което ние разполагаме, е обещанието на кралицата да се бие заедно с нас срещу заплаха, в която Съветът едва ли ще повярва, и то само ако получи книга, която все още не притежаваме и която няма да ни бъде позволено да й дадем, ако се сдобием с нея — каза Магнус.
— Сделката ни с кралицата засяга само нас — заяви Джулиън. — Сега ще кажем просто, че е проявила готовност да ни сътрудничи при правилните обстоятелства. Кийрън е упълномощен да обещае, че тя ще ни помогне. Не е нужно да навлиза в подробности.
— Братко, мислиш като елф — отбеляза Марк с тон, от който Джулиън не бе сигурен дали смята това за нещо хубаво, или не.
— Може би кралят иска да си направи армия от съживени мъртъвци? — предположи Дру с надежда в гласа. — Имам предвид, нали е книга за черна магия.
Магнус въздъхна и почука замислено с нокът по стъклото на чашата си.
— Черната магия се подхранвана от енергията на смъртта. Всички магии се нуждаят от някаква енергия. Тази на смъртта е изключително могъща. Както и изключително разрушителна. Опустошената земя, която сте видели в царството на феите, морът в Брослинд — това са белези, оставени от страховита магия. Остава обаче въпросът — каква е крайната му цел?
— Искаш да кажеш, че се нуждае от още енергия, за да разшири обхвата на тази магия? — попита Джулиън. — Онази, с която Малкълм му е помагал, за да обезсили нефилимите.
— Искам да кажа, че вашата магия има ангелски произход — отвърна Магнус. — Идва от светлината, от енергията и живота. Пълната противоположност на Шеол, Ада или както искате го наречете. Липсата на светлина и живот. На каквато и да било надежда. — Той се прокашля. — Когато Съветът гласува за Студения мир, гласуваха за време, което никога не е съществувало. Така, както Кохортата иска всичко да се върне към една изгубена златна епоха, когато ловците на сенки са ходели по света като богове, а долноземците и мунданите им се кланяли. — Всички го зяпнаха. Това бе един Магнус Бейн, когото хората рядко виждаха, помисли си Джулиън. Един Магнус, чиято ведрост и нехаен оптимизъм го бяха напуснали. Един Магнус, който си спомняше мрака на видяното през вековете: смъртта и загубата; същият Магнус, когото Джулиън бе видял в Залата на Съглашението, когато беше на дванайсет години, умоляващ напразно Съвета да не приема Студения мир, макар да знаеше, че ще го направят. — Кралят иска същото. Да обедини двете царства, които винаги са били разделени, ала в неговите представи някога са били една земя. Трябва да му попречим, ала в известен смисъл той прави онова, което би искала да стори и Кохортата. Онова, което можем само да се надяваме Клейвът да не направи.
— Искаш да кажеш — попита Джулиън, — че това е отмъщение?
Магнус сви рамене.
— Това е вихрушката. Да се надяваме, че ще успеем да я спрем.
26
Седнала върху леглото на Кристина, Ема решеше косата на приятелката си. Започваше да разбира защо майка й толкова бе обичала да я реше, когато беше малко момиче: имаше нещо странно успокояващо в това, да усеща как гладките тъмни кичури се плъзгат между пръстите й, в повтарящото се движение на четката.
То успокояваше болката в главата, в гърдите й. Онази, която сякаш не бе само нейна, но и на Джулиън. Знаеше колко му беше трудно да се сбогува с Тави, дори да беше за негово добро, и самата тя усещаше празнината от раздялата на Джулиън с най-малкия му брат.
Присъствието на Кристина й помагаше. Ема й разказа абсолютно всичко, случило се в Корнуол, докато втриваше мундански крем, на име „Савлон“, в зачервеното петно от обвързващата руна. Кристина изохка, оплаквайки се, че щипе, и й връчи четката за коса, казвайки й да свърши нещо наистина полезно.
— Е, има ли нещо, което да помага за магията? Например, ако Марк се появи и легне върху теб, болката ще си отиде ли?
— Да — отвърна Кристина някак глухо.
— В такъв случай е адски невъзпитано от негова страна да не го направи, мен ако питаш.