Повелител на сенките [bg]

— Вината не е твоя — каза Магнус, появил се безмълвно до него. — Не можеш да промениш миналото. Ние израстваме със загубите си, всички, освен най-големите късметлии на света.

— Не мога да не си мечтая брат ми да беше един от най-големите късметлии на света — отвърна Марк. — Ти разбираш.

Магнус погледна към Джулс и Тави. Момченцето беше изплакало всичките си сълзи и бе заровило личице в рамото му, вкопчено в него. Малките му раменца бяха отпуснати изтощено.

— Кой брат?

— И двамата — отвърна Марк.

Магнус протегна ръка и докосна с любопитни пръсти проблясващата стреличка, която висеше около врата на Марк.

— Познавам този материал. Някога тя увенчаваше оръжието на един войник от кралската стража в Тъмния двор.

Марк я докосна — хладна и гладка под пръстите му. Неподдаваща, като самия Кийрън.

— Кийрън ми я подари.

— Тя е много ценна — рече Магнус и се обърна, когато Алек го повика, пускайки медальона на Марк.

Алек стоеше с Макс на ръце и Рафи до себе си, а в краката му имаше неголям сак с вещите им. На Марк му хрумна, че Алек бе на възрастта, на която щеше да бъде той, ако Ловът не го беше отвлякъл. Зачуди си дали би бил толкова зрял, колкото Алек изглеждаше, толкова овладян, така способен да се грижи за другите и за себе си.

Магнус целуна Алек и разроши косата му с безкрайна нежност. Наведе се, за да целуне Макс и Рафи, а после се залови да отвори Портал. От пръстите му изскочи светлина и въздухът пред него заблещука.

Тави се беше свил на безнадеждно кълбо до гърдите на Джулиън, който го притисна по-силно до себе си, така че мускулите на ръцете му се напрегнаха, и му зашепна успокояващи думи. Марк искаше да отиде при тях, ала не можеше да накара краката си да се раздвижат. Дори в нещастието си те изглеждаха едно цяло, което нямаше нужда от никой друг.

Болката, пронизала ръката му миг по-късно, пропъди тази меланхолична мисъл. Той стисна китката си, туптяща от болка и овлажняла от кръв. Нещо не е наред, помисли си, а после: Кристина.

Втурна се да бяга. Порталът се разширяваше и блещукаше в средата на стаята и той зърна очертанията на демонските кули, докато притичваше покрай него и изскачаше в коридора.

Нещо в кръвта му казваше, че се приближава до Кристина, ала за негова изненада болката в китката не отслабна.

Тя туптеше неспирно, като предупредителния лъч на морски фар.

Вратата на стаята й беше затворена. Марк опря рамо в нея и натисна, без да си дава труда да провери бравата. Вратата поддаде и Марк почти падна вътре.