Зимата на света [bg]

— Ние почти унищожихме Червената армия!

— Но Сталин продължава да вади нови армии от никъде, като фокусник. В началото на тази кампания смятахме, че разполага с двеста дивизии. Сега сме на мнение, че са повече от триста. Откъде е намерил още сто дивизии? — Правотата на фюрера ще бъде доказана за пореден път!

— Разбира се, че ще бъде доказана, Ерик.

— Никога досега не е грешал!

— Един човек мислел, че може да лети, скочил от покрива на десет етажна сграда и докато прелитал покрай петия етаж и размахвал ръце из въздуха, чули го да казва: „Дотук добре“.

В стаята се втурна войник.

— Станала е катастрофа — обяви той. — В кариерата на север от града. Три коли са се блъснали. Няколко офицери от СС са Ранени. СС, или Шуцщафел, отначало бяха охраната на Хитлер, а сега бяха могъща сила. Ерик се възхищаваше на отличната им дисциплина, на изключително елегантните им униформи и особено на тесните им връзки с Хитлер.

— Ще изпратим линейка — каза Вайс.

— Пострадалите са от специалната група — Einsatzgruppe — уточни войникът. Ерик беше чувал едно-друго за тях. Те следваха армията в окупираните територии и задържаха размирници и потенциални саботьори, като например комунисти. Вероятно организираха затворнически лагер извън града.

— Колко са ранените? — попита Вайс.

— Шест или седем. Продължават да вадят хора от колите.

— Добре. Браун и Улрих, отивайте.

Ерик се зарадва. Щеше да е добре да се окаже до най-ревностните поддръжници на фюрера, а още по-добре — ако може да им помогне. Войникът му даде бланка с указания как да стигне до мястото. Ерик и Херман изгълтаха чая си, смачкаха цигарите и излязоха от стаята. Ерик навлече коженото палто, свалено от убит съветски офицер, но го остави разкопчано, за да се вижда униформата му. Изтичаха до гаража и Херман изкара линейката на улицата. Ерик прочете указанията, докато се взираше напрегнато през прехвърчащия снежец. Пътят излезе от града и се заизвива през гората. Разминаха се с няколко камиона и автобуси, тръгнали в обратната посока. Снегът на пътя бе здраво утъпкан, и Херман не можеше да кара бързо по хлъзгавата повърхност. Ерик лесно можеше да си представи как се е стигнало до катастрофата. Беше един къс следобед от много кратък ден. По това време на годината ставаше светло в десет и се стъмваше в пет. През снежните облаци се процеждаше сива светлина. Нагъсто израслите от двете страни високи борове правеха пътя още по-тъмен. На Ерик му се струваше, че е в някоя от приказките на братята Грим — по пътека в тъмната гора, където дебне злото. Погледнаха за завоя вляво и го намериха охраняван от войник, който ги упъти. Заподскачаха по коварна пътечка между дърветата, докато не им махна друг войник, за да ги предупреди: — Движете се със скоростта на пешеходец. Катастрофата стана точно така. След минута стигнаха мястото. Три повредени коли стояха, като че ли бяха споени една за друга — автобус, джип и лимузина Мерцедес с вериги за сняг на гумите. Автобусът беше празен. На земята лежаха трима души, може би хората от джипа. Неколцина войници се бяха струпали около заклещената между другите две возила кола — явно опитваха извадят хората от нея. Ерик чу залп от пушечен огън и се запита кой ли стреля, но после отпъди мисълта и се съсредоточи върху работата. Двамата с Херман обиколиха хората един по един и преценяваха сериозността на травмите им. От тримата мъже на земята единият беше мъртъв, друг имаше счупена ръка, а третият май беше само с драскотини. В колата един човек бе умрял от загуба на кръв, друг беше в безсъзнание, а трети пищеше. Ерик му би инжекция с морфин. Щом лекарството подейства, той и Херман можаха да извадят пациента от колата и да го поставят в линейката. Щом го отстраниха, войниците можеха да започнат да изваждат човека в безсъзнание, притиснат от деформирания корпус на Мерцедеса. Имаше рана на главата; според Ерик тя без друго щеше да го убие, но не го каза. Съсредоточи се върху хората от джипа. Херман постави шина на счупената ръка, а Ерик заведе ранения до линейката и го сложи да седне вътре. Върна се при Мерцедеса. — Ще го извадим за пет-десет минути — каза един капитан. — Просто изчакайте.