Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
С тия думи той грабна здраво с две ръце картата и побърза да излезе, сякаш се страхуваше да не би да му отговорят.
Седемте жени, към които се бе обърнал, заговориха шепнешком; можеше да се различи само гласът на Франси:
— Всъщност тия Форсайтови…
И на леля Джули:
— Тази вечер, Естер, ще трябва да си тури краката в гореща вода със синап; ако обичаш, кажи на Джейн! Страх ме е, че пак нахлу кръв в главата му…
По-късно, когато останаха след вечеря само двете с Естер, тя изпусна една бримка и вдигна глава:
— Не мога да си припомня, Естер, от кого чух, че милият Соумс искал Айрин да се върне. И кой ни каза, че Джордж нарисувал карикатура на Соумс и писал под нея: „Няма да бъде щастлив, докато не получи каквото иска.“
— Юстас — отвърна леля Естер иззад своя Таймс. — Носеше я в джоба си, но не се съгласи да ни я покаже.
Леля Джули замълча, като премисляше нещо. Часовникът тиктакаше, страниците на Таймс шумоляха, огънят шушнеше и мъркаше. Леля Джули пак изпусна бримка.
— Естер — каза тя, — нещо страшно ми мина през ум.
— Не ми го казвай тогава — побърза да отговори леля Естер.
— Но трябва да ти го кажа! Не можеш да си представиш колко е страшно! — Гласът й се превърна в шепот. — Разправят, че Джолиън бил сега… с руса брада.
Следенето продължава
Два дни след вечерята у Джеймс мистър Полтид достави на Соумс достатъчно поводи за размисъл.
— Някакъв джентълмен — каза той, като погледна ключа за шифъра, който държеше в лявата си ръка, — 47, както го нарекохме, е оказвал през последния месец в Париж подчертано внимание към 17. Но засега няма още нищо определено. Срещите са били винаги на обществени места, без опит за прикриване — в ресторанти, в оперета, в Опера комик, в Лувъра, в Люксембургската градина, в приемната на хотела и така нататък. Не е забелязано още тя да е ходила при него, нито обратното. Били са във Фонтенбло, но нищо особено и там. Накратко, положението обещава, обаче изисква търпение.
Той погледна неочаквано Соумс и добави:
— Нещо твърде любопитно… 47 има същото фамилно име, както… хм!… 31!
„Този приятел разбира, че съпругът съм аз!“ — помисли Соумс.
— Малкото му име е… доста необикновено… Джолиън — продължаваше мистър Полтид. — Знаем и адреса му в Париж, и тукашния му дом. Не искаме, разбира се, да тръгнем по погрешни следи.
— Продължавайте в същата насока, но предпазливо — каза упорито Соумс.
Подсъзнателната увереност, че този разузнавач е научил тайната му, го караше да бъде още по-сдържан.
— Извинете — каза мистър Полтид, — ей сега ще видя дали няма нещо ново.
Върна се с няколко писма. Заключи отново вратата и погледна пликовете.
— Да, има едно лично до мене от 19.
— И? — запита Соумс.
— Хм! — отвърна Полтид. — Пише ми: „47 замина днес за Англия. Адресът на багажа му: Робин Хил. Раздели се със 17 в Лувъра, в 3 и 30; нищо забележително. Намерих за добре да остана и да продължа наблюдението на 17. За вас ще бъде без съмнение възможно да проследите 47 в Англия, ако намерите за потребно.“ — Мистър Полтид погледна съвсем непрофесионално Соумс, сякаш събираше материал за студия върху човешкия характер, която щеше да напише, след като се оттегли от професията си. — Много умна жена е 19 и чудесно се гримира. Не е евтина, но си струва парите. Дамата не подозира и до този миг, че е наблюдавана. След някое време, както знаете, впечатлителните натури започват да усещат нещичко, макар и съвсем неопределено. Затова бих изказал мнение да изоставим засега 17 и да проследим 47. Да надничаме в кореспонденцията им, е твърде опасно. И не бих посъветвал такова нещо при сегашното състояние на работите. Все пак можете да кажете на вашия клиент, че всичко се развива много добре.
Той погледна отново с присвити очи мълчаливия посетител.
— Не — заяви изведнъж Соумс. — Предпочитам да продължи предпазливото следене в Париж и да не се грижите за тукашната личност.
— Добре — отвърна мистър Полтид. — Така ще направим.
— Как… как се държат двамата един към друг?
— Ще ви прочета какво ми пише 19 — каза мистър Полтид и отключи едно чекмедже, отдето извади връзка книжа; — тук някъде обобщава съвсем поверително нещата. Да, ето! „17 е много привлекателна… Колкото до 47, зъбите му са малко дълги (това е жаргон за подсказване на възрастта)… Очевидно хлътнал… изчаква удобния случай… 17 може би отбягва обяснението; невъзможно е да се разбере без повече данни. Но изобщо съм склонна да мисля, че сама не е решила още… възможно е някой ден да се поддаде на порива си. И двамата са хора със стил.“