Крахът на титаните [bg]

— Пак преброяват гласовете в Калифорния. Почти един милион души са гласували и разликата е около пет хиляди.

— Толкова много зависи от едно малко количество зле образовани хора.

— Това е демокрация.

Гас се усмихна.

— Ужасен начин за управление на една страна, но всяка друга система е по-лоша.

— Ако Уилсън спечели, коя ще бъде най-важната му задача?

— Неофициално?

— Разбира се.

— Мир в Европа — незабавно отговори Гас.

— Наистина ли?

— Всъщност не се чувстваше добре с лозунга „Той не ни намеси във войната“. Въпросът не е изцяло в неговите ръце. Може да се окажем въвлечени във войната независимо от желанието ни.

— А той какво може да направи?

— Ще окаже натиск върху двете страни да намерят компромисно решение.

— Възможно ли е да успее?

— Не знам.

— Определено не могат да продължат да се изтребват едни други, както правят при Сома.

— Бог знае. — Гас отново смени темата. — Разкажи ми новините от Бъфало.

Роза го погледна прямо.

— Искаш ли да знаеш за Олга, или това е твърде смущаващо за Теб?

Гас погледна настрани. Възможно ли беше да има нещо по-смущаващо? Първо получи бележка от Олга, с която тя разваляше годежа. Извиняваше се пространно, но не обясняваше нищо. Гас не беше готов да приеме това и й писа с искане да се видят лично. Не разбираше решението й и допускаше, че някой я притиска. Но по-късно в същия ден чрез мрежата от бъбривите си приятелки, майка му беше установила, че Олга ще се омъжи за шофьора на баща си.

— Но защо? — изтерзано попита той, а майка му отговори:

— Скъпо момче, има само една причина някое момиче да се омъжи за шофьора.

Гас я гледаше неразбиращо и Урсула накрая уточни:

— Тя трябва да е бременна.

Това беше най-унизителният момент в живота на Гас и дори след година потрепваше от болка, когато си го спомнеше.

Роза разчете изражението му.

— Не трябваше да я споменавам. Съжалявам.

Гас усещаше, че така и така може да научи това, което всички други знаеха. Той докосна леко ръката на Роза.

— Благодаря ти за дискретността. Предпочитам я. И да, любопитен съм за Олга.

— Е, ожениха се в Руската православна църква на улица „Айдиъл“, празненството беше в хотел Статлър. Бяха поканени шестстотин души, а Йосиф Вялов нае балната зала и трапезарията и поднесе хайвер на всички. Най-пищната сватба в историята на града.

— Що за човек е съпругът й?

Лев Пешков е хубав, чаровен и съвършено ненадежден. От пръв поглед се разбира, че е бандит. И сега е зет на един от най-богатите хора в Бъфало.