Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Тай’дайшар затанцува възбудено, но Ранд го укроти със здрава ръка и с натиска на коленете си. Само това оставаше, някоя сул-дам да забележи неговото движение. Оскъдните дървета наоколо не бяха достатъчни, за да го прикрият. Тай’дайшар отметна глава. Ранд затъкна Драконовия скиптър в дисагите и остана щръкнал само тъпият край на прекършената дръжка — трябваше да освободи и двете си ръце, в случай че конят се разбунтува. Можеше да изсмуква умората му с помощта на сайдин, но не познаваше начин да го накара да се подчинява със Силата.
Не разбираше как конят все още намира сили да издържи. Сайдин го изпълваше, кипеше вътре в него, но макар и далечно, усещаше как собственото му тяло е готово да се свлече като празен чувал от изтощение. Отчасти това се дължеше на многото Сила, с която беше боравил днес. Отчасти — на напъна да накара сайдин да направи това, което той иска. Сайдин винаги трябваше да бъде овладян и принуден, но никога не беше било като сега. Полуизцерените неизцерими рани на левия му хълбок боляха ужасно, по-старата — като свредел, мъчещ се да пробие през Празнотата, по-новата — като жарава.
— Стана случайно, милорд Дракон! — изведнъж каза Адли. — Кълна се, че стана случайно!
— Млъкни и гледай! — отвърна му грубо РанД.
Днес, тук, контролът над сайдин се бе оказал по-труден от всякога, но пуснеш ли го да ти се изплъзне, когато и да е, където и да е — това можеше да те убие. Адли го беше изтървал и бяха загинали хора в неудържими изблици на огън, не само амадицнйците, в които се беше целил, но и близо тридесетина от ратниците на Айлил и още толкова от хората на Анайела.
Ако не беше това изтърваване, сега Адли щеше да е с Мор, с етаирите в леса, на половин миля на юг оттук. Наришма и Хопвил бяха с Бранителите на север. Ранд искаше Адли да му е под око. Дали бе имало и други такива „случайности“ извън погледа му? Не можеше да наблюдава всички непрекъснато. Лицето на Флин беше мрачно като на мъртвец, а Дашива не само че не изглеждаше разсеян и унесен, а чак се потеше от съсредоточеност. Пак си мърмореше нещо — Ранд не можеше да го чуе дори със Силата в себе си — и непрестанно триеше потта от челото си с подгизнала, поръбена с дантела ленена кърпа, която ставаше все по-мръсна. Ранд не мислеше, че те двамата са го изтървали. Във всеки случай, сега нито те, нито Адли държаха Силата. Не и преди да им се заповяда да я сграбчат.
— Свърши ли се? — попита Анайела зад гърба му.
Без повече да го е грижа кой би могъл да наблюдава от отсрещните хълмове, Ранд извърна Тай’дайшар към нея. Тайренката се сепна, дръпна се и качулката на богато извезаната й пелерина се смъкна на раменете й. Едната й буза трейна. Очите й бяха пълни със страх, ако не с омраза. Айлил до нея опипваше спокойно юздите с облечените си в червени ръкавици ръце.
— Какво повече може да искате? — попита хладно по-ниската жена. Като дама, стараеща се да бъде учтива със слугата си. Почти. — Ако размерът на победата се смята по броя на вражеските мъртъвци, мисля, че само днешният ден ще запише името ви в историята.
— Искам да изтласкам Сеанчан обратно в морето! — скастри я Ранд. Светлина, трябваше на всяка цена да приключи с тях сега, докато имаше шанс! Не можеше да се бие и със Сеанчан, и с Отстъпници, и със Светлината само знаеше с кого и с какво още, и то едновременно! — Направих го преди, ще го направя и сега.
„Държиш ли този път Рога на Валийр в джоба си?“ — попита го лукаво Луз Терин. Ранд му изръмжа в ума си.
— Има някой долу — каза изведнъж Флин. — Насам иде. От запад.
Ранд обърна коня си. Легионерите бяха обкръжили склоновете на хълма, въпреки че се бяха прикрили толкова добре, че той рядко можеше да зърне с изостреното си зрение част от нечие синьо палто. Но никой от тях нямаше кон. Кой ли щеше да тръгне…
Дорчото на Башийр се изкачи на бегом по склона почти все едно че вървеше на равен терен. Шлемът на салдееца висеше от седлото, а самият той изглеждаше уморен.