Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Изневиделица, Рот бе нападнат откъм гърба – огромна тежест го повали на пода и преди да успее да си поеме дъх, той усети, че го преобръщат и го стискат за гърлото; ръка, обвита в метална ръкавица, се сви в юмрук…
Прас!
Ударът го зашемети и ръцете му се отпуснаха безчувствено на пръстения под.
– Достатъчно! – провикна се Агъни.
Начаса тежестта се вдигна от него – Найт отскочи назад; сега по лицето му се четеше не агресия, а загриженост.
Рот се претърколи по корем и оттласна горната половина на тялото си от земята, мъчейки се да диша през кървящата си уста, докато алените капки падаха върху пръстта.
Лицето му гореше от болка и докато я чакаше да отмине, той се върна назад, към началото на всичко това – как усещането, че е ранен, го объркваше, плашеше, отвличаше вниманието му. Ала вече не беше така. Сега той познаваше пътя на облекчението: знаеше, че неизменно ще последва безчувственост, а малко след това умът му ще се проясни и той отново ще се изправи на крака.
Кап. Кап. Кап.
Аленочервена, кръвта му се събираше в локвичка под лицето му.
– Достатъчно за тази вечер – обяви Агъни. – Много добре, господарю.
Рот се надигна на колене, но все още беше рано да се изправи на крака. Прекалено бе замаян за това. Изчакай… изчакай…
– Нека ви помогна, господарю – обади се Найт, протягайки ръка.
– Да повикаме ли лечителя? – обади се друг.
Рот затвори очи и усети, че тялото му е готово да се предаде. Но после си представи обичната си шелан, легнала върху брачното им ложе, кожата ѝ – с цвят на облак.
Изправи се без ничия помощ и изплю кръвта от устата си.
– Отново – каза той на събралите се около него. – Ще го направим отново.
За миг се възцари мълчание, светлината на факлите блещукаше над останалите мъже в тайната пещера за подготовка.
А после братята му се поклониха по начина, по който бяха започнали да го правят напоследък – не както повеляваше етикецията, понеже не го правеха за поздрав или за да се сбогуват, както беше обичаят на аристокрацията.
А от уважение.
– Както наредите – каза Агъни. И отново повиши глас: – По местата!
68
– Къде отиваш?
Абалон, който тъкмо си обличаше палтото, спря, затвори очи и едва след като изглади чертите си, се обърна към дъщеря си.
– Никъде, миличка – усмихна се той. – С уроците си ли се…
– Защо е това писмо? – Тя докосна отворения плик в ръката си. – Къде отиваш?
Абалон си помисли за прокламацията, която висеше над камината. Онази, която носеше името на баща му. А после го обзе тревога за това, което дъщеря му държеше между деликатните си пръсти.
– Бях повикан при краля – глухо каза той. – Трябва да се подчиня.
Дъщеря му пребледня и обви ръце около тялото си.
– Ще се върнеш ли?
– Не знам. – Абалон се приближи до нея и я взе в прегръдките си. – Това зависи от Негово Величество…
– Недей да ходиш!
– Ще се погрижа за теб. – Стига богатството, дадено на баща му от предишния крал, да не ѝ бъдеше отнето. Но дори и тогава тя нямаше да осиромашее – Абалон бе скътал достатъчно пари в различни скривалища. – Федрика знае всичко и ще се погрижи за теб. – Той отстъпи назад. – Не мога да навлека позор на рода ни. Бъдещето ти зависи от това.
Ако не се опиташе да поправи страхливата си постъпка, знаеше, че дъщеря му може да бъде следващата. А това той не можеше да понесе.
– Грижи се за себе си – каза той с разтреперан глас, а после се обърна и се отправи към вратата.
– Татко! – изпищя дъщеря му.
Абалон кимна на иконома, но не се обърна, неспособен да гледа как догенът се намесва и удържа дъщеря му назад.
Дори когато излезе навън, все още чуваше как обичното му дете вика името му и ридае. Трябваше да мине известно време, преди да се съсредоточи достатъчно, за да се дематериализира… но най-сетне успя и се отправи към адреса, който беше получил, приемайки физическите си очертания пред…
Е, ако това бе мястото, където щяха да го екзекутират, поне бе достатъчно елегантно. Намираше се в най-хубавата част на Колдуел и представляваше прекрасна постройка във федерален стил; всичките ѝ прозорци грееха, а над гостоприемния вход висеше фенер.