Кралят

– Това той ли е? – попита един от тях, невероятно красив.

– Аха – отвърна кралят и махна с ръка надясно. – Да влезем ей тук, Ейб…

– Ще ме убиете ли? – избъбри Абалон, без да помръдва.

Веждите на кралицата подскочиха.

– Не. Мили боже, не… защо да го правим?

Рот сложи ръка на рамото му.

– Трябваш ми жив, мой човек. Нуждая се от помощта ти.

Убеден, че всеки момент ще се събуди, Абалон го последва вцепенено в прекрасна стая, която сигурно бе предназначена за хранене, ако се съдеше по кристалния полилей и голямото огнище. Нямаше обаче дълга тясна маса, нито пък редици столове или странични масички за сервиране. Вместо това пред камината имаше две кресла, поставени едно срещу друго, както и още няколко удобни столове и дивани встрани от тях. В близкия ъгъл стоеше писалище, зад което красив русокос вампир в елегантен костюм прехвърляше някакви листове.

– Заповядай, седни, Ейб – покани го кралят, докато сам се настаняваше в едно от креслата.

Абалон се подчини… в края на краищата това определено бе за предпочитане пред гилотината.

Кралят се усмихна и суровото му аристократично лице се стопли мъничко.

– Не съм сигурен точно колко знаеш за баща ми, но той приемаше обикновените граждани. Съпругата ми прочете имейла ти от нощта на онова заседание на Съвета… и в него споменаваш, че работиш с тяхна организация.

Абалон премести поглед от краля към неговата шелан, която се бе настанила на един от меките столове и си сипваше джинджифилова лимонада.

Лъжеха, помисли си изведнъж. Изобщо не се бяха разделили, отдалече си личеше, че са напълно отдадени един на друг.

– Ейб?

– Ъъъ… – Не това бе очаквал от тази среща… макар радостта му, че глимерата е била изиграна, да беше огромна. – Да, но то е… не сме организирани много добре. Има доста проблеми, които трябва да бъдат решени, и… не че се опитвах да изпълнявам вашата роля…

Кралят вдигна ръце.

– Хей, аз съм благодарен. Просто искам да помогна.

Абалон преглътна с усилие.

– Искаш ли нещо за пиене? – попита някой.

Беше брат с гарвановочерна коса, козя брадичка и ледени сребристи очи… както и татуировки на едно от слепоочията.

– Да, моля. Благодаря – отвърна слабо Абалон.

Две секунди по-късно воинът му поднесе студена кӝла в стъклена чаша. Което се оказа най-вкусното нещо, което Абалон бе пил някога.

Опитвайки да се успокои, той промърмори:

– Простете ми. Боях се, че съм си навлякъл гнева ви.

– Нищо такова. – Рот отново се усмихна. – Ще ми бъдеш много, много полезен.

Абалон се взираше в шипящата течност в чашата си.

– Баща ми е служил на вашия баща.

– Да. И то много добре, ако мога да добавя.