Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— А ти? Към коя част принадлежеше ти?
— Към онази — изкриви кораловите си устни Лита, — за която любовната ти интрижка, представи си, беше просто развлечение. Понякога това ни разсмиваше. Понякога ни гарантираше истинско забавление. А на мен ми осигури един доста солиден поток от пари в брой. Басирахме се колко дълго ще се задържиш с Йенефер, залозите бяха високи. И моят се оказа най-точен. Донесе ми голяма сума.
— В такъв случай ще е най-добре да си тръгна. Не бива да те посещавам, изобщо не бива да ни виждат заедно. Защото ще си помислят, че сме фалшифицирали облога.
— Вълнува ли те какво ще си помислят?
— Слабо. Печалбата ти ме радва. Възнамерявах да ти върна петстотинте крони, които плати като гаранция. Но тъй като си спечелила сума ти пари благодарение на мен, вече не се чувствам задължен. Едното компенсира другото.
— Надявам се — в зелените очи на Лита се появиха зли проблясъци, — че споменаването за връщането на гаранцията не разкрива намерението ти да се измъкнеш от града и да избягаш? Без да дочакаш решението на съда? Не, не, ти нямаш и не може да имаш такива намерения. Та нали отлично знаеш, че подобно намерение ще ти гарантира връщането зад решетките. Знаеш го, нали?
— Не е нужно да ми показваш на какво си способна.
— Ще ми се да е така, казвам ти го искрено, с ръка на сърцето.
Магьосницата притисна ръка към деколтето си с очевидното намерение да привлече погледа му натам. Вещерът се направи, че не го забелязва, и отново погледна към Мозаик. Лита изсумтя.
— Що се отнася до разпределението на печалбата — каза магьосницата, — то ти си прав. Длъжница съм ти. Не се осмелявам да ти предложа пари, но… какво ще кажеш за неограничен кредит в „Natura Rerum“? За времето на пребиваването ти тук? Заради мен предишното ти посещение в локала завърши, преди да е започнало, така че…
— Не, благодаря. Ценя желанието и намеренията ти, благодаря ти, но не.
— Сигурен ли си? Какво пък, виждам, че си сигурен. Не биваше да ти припомням, че… че те пратих в затвора. Ти ме провокира. И ме обърка. Очите ти, тези странни очи на мутант, на пръв поглед толкова искрени, непрекъснато блуждаят. И мамят. Ти не си искрен, о, не. Знам, знам, че от устата на магьосница това звучи като комплимент. Това искаше да кажеш, нали?
— Браво.
— А ще намериш ли в себе си достатъчно искреност, ако я поискам?
— Стига да я поискаш.
— Ах. Е, така да бъде. Тогава я искам. Защо точно Йенефер? И никоя друга? Можеш ли да ми го обясниш? Да го изкажеш?
— Ако това е предмет на пореден облог…
— Не е предмет на облог. Защо точно Йенефер от Венгерберг?
Мозаик се появи като сянка. С нова гарафа и курабийки. Гералт я погледна в очите. Момичето веднага ги отмести встрани.
— Защо Йенефер? — повтори вещерът, като продължаваше да гледа в очите на Мозаик. — Защо точно тя? Честно да ти кажа, не знам. Има такива жени. Един поглед е достатъчен…
Мозаик разтвори уста, леко поклати глава. С упрек и изненада. Тя разбираше и го молеше да спре. Но той беше стигнал твърде далеч в играта си.
— Има жени — погледът на Гералт продължаваше да блуждае по фигурата на девойката, — които привличат. Като магнит. От които не можеш да откъснеш поглед…
— Остави ни, Мозаик. — В гласа на Лита се долавяше скърцането на лед, търкащ се в желязо. — А на теб, Гералт от Ривия, благодаря. За посещението. За търпението. И за искреността.
Глава шеста
Вещерският меч е характерен с това, че е като съвкупност от останалите мечове, есенция на всичко онова, което е хубаво в останалите оръжия. Първокласната стомана и методът на коване на металурзите и ковачите на джуджетата придават на оръжието не само лекота, но и извънредна еластичност. Вещерският меч е наточен също по метод на джуджетата, който при това е таен и ще си остане мистерията на века, защото планинските дребосъци пазят много ревниво своите тайни. Меч, наточен от джуджетата и подхвърлен във въздуха, може да разсече на две копринена кърпичка. По думите на свидетели, вещерите умеят да правят такива номера със своите мечове.
Пандолфо Фортегуера, „Трактат за хладното оръжие“
Кратката сутрешна буря и дъждът освежиха въздуха за малко, после донесената от бриза откъм Палмира воня на отпадъци, прегорена мазнина и измряла риба започна да досажда отново.
Гералт пренощува в странноприемницата на Лютичето. Заеманата от барда стаичка беше уютна. В буквален смисъл: за да се добереш до леглото, трябваше здраво да се притиснеш към стената. За щастие, леглото беше достатъчно широко за двама и му се удаде да поспи на него, макар че то страшно скърцаше, а дюшекът, набит със сено, беше силно сплескан от приходящите търговци, известни любители на интензивния извънбрачен секс.