Опасно за живота

— Няма за кога да се разтакаваме, но няколко минути за добър човек винаги ще се намерят — с усмивка каза той.

Андрюха, който вече се беше научил да разпознава настроенията на своя бос, някак особено остро почувства напрежението в гласа му и въобще в цялата атмосфера, която питаеше в кухнята.

„Колко интересно“ — все още радвайки се на живота, помисли той.

Седнаха около масата. Домакинът извади бутилка водка, чаши, чиния с тънко нарязан салам. Андрюха изведнъж усети силен глад — нали бог знае откога не бяха плюскали! — и щеше да посегне към салама, но застина под тежкия поглед на Митяй.

— Е, да пийнем каквото бог дал! — вдигна чашата си Сивака.

Гостите вдигнаха чаши и ги изпиха. Женя заохка, като махаше с длан пред устата си, и се хвърли към чешмата.

— Какво купуваш, Женечка? — поинтересува се домакинът.

Женя, след като се напи с вода и остана до вратата на кухнята, каза:

— Ами донесе човекът партида. „Китайски белтък“.

— Да не е тая, дето днес я свиха от Доктора? — мирно попита Сивака.

— Май че е същата — сякаш между другото отвърна Женя.

— Кофти се получи с Доктора — съкрушено проговори Сивака, като гледаше Митяй.

— Ти да не си му адвокат? — насмешливо попита Митяй и очите му взеха да побеляват.

— Абе не съм му адвокат, ама и ти не си данъчна полиция, че да гепиш на човека честно заработеното.

— Може да делим — мирно предложи Митяй, като гледаше Сивака с побелелите си очи.

— Би могло, разбира се… — замислено проговори той, — но ти, мили човече, явно отдавна не си въртял тая далавера. Две-три годинки сигурно? Май си бил на курорт в болничката… А за това време тук, в нашите свети земи, станаха много неща. „Китайският белтък“ пак излезе на пазара, а с него се заеха много сериозни хора. И такива липси хич не ги устройват. Вече се вдигна голям шум из цялата белокаменна… Така че сега ще докарат Доктора право тук, на очна ставка, така да се каже…

По-нататък започна нещо невъобразимо. Едновременно се разнесоха звън от счупена бутилка и щракането на автоматичен нож. Рухнаха на пода табуретките. Митяй настъпваше срещу Сивака, като държеше „цвете“ с назъбен ръб, оня ситнеше пред него с нож в ръка.

Андрей наблюдаваше ставащото с ласкава усмивка.

— Хвърли бутилката, ще стрелям! — разнесе се женски глас откъм вратата.

Андрюха се обърна натам. Женя стискаше пистолет в ръцете си и се целеше в Митяй. Той се озова с рязък скок през цялата кухня до Андрюха, сграбчи го като парцал и го блъсна срещу Женя. Разнесе се изстрел. Андрей усети как куршумът свирна край ухото му и рухна заедно с жената на пода.